26coy

Скъпи ученици, родители и колеги,

         Днес, 9 ноември 2020 г. се навършват 140 години от рождението на писателя Йордан Йовков. Днес 26-то училище празнува! Празнуват всички, които са свързали живота си с него. Горди сме, че именно Йордан Йовков е нашият патрон. Щастливи сме, че нашите деца растат с неговия приказен свят и от него се учат да бъдат човеци.

         Йовков създава своите творби в смутно време – войни, национална катастрофа и несбъднат национален идеал, икономическа криза и политически превратности. Свидетел и сам преживял бедност, болести и срещи със смъртта, чрез героя си Моканина изплаква: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“. Но онова, което буди възхищение, е неговата изумяваща вяра в човека и в доброто, заложено у него. И той ни потапя в един омагьосващ свят, в който въпреки страданието, болката, безнадеждността, въпреки собствените заблуди човекът успява да надрасне тегобите и злобите на делника и да съхрани душата си. Йовковите творби отварят духовните ни очи, за да видим красивото и доброто около нас и вътре в нас: да видим първата сълза на безмилостния разбойник Индже; да видим под излинялото палто на Серафим – цялото в кръпки, едно топло и щедро сърце; зад благородната лъжа на Петър Моканина – човешката съпричастност; в предсмъртния жест на цветопродавача Люцкан – неугасимия копнеж по красивото и обичта…

         Всеки Йовков герой е болезнен въпрос към собствената ни съвест, а неговото творчество ни води в най-важното ни пътуване – към самите себе си. Нека четем Йовков! Отново и отново! Имаме нужда от него! За да се научим – подобно на героя му Индже, да делим доброто от злото; за да прозрем – подобно на Сали Яшар, че ежедневният ни скромен труд с любов за другите е най-голямото благодеяние, онзи „себап“, който всеки трябва да остави след себе си; за да намерим сили за стоицизма на Люцкан и да не губим способността си да откриваме красивото!

         Нека четем Йовков! За да променим света, като променим себе си. Да отворим духовните си очи. И тогава ще намерим сили да възкликнем: Боже, колко красота има по тоя свят, Боже! Колко доброта, човечност и любов! Навсякъде около нас и вътре в нас.

Какво по-красиво послание към потомците! И колко ни е нужно то и в днешния ден!



140 години от рождението на Йордан Йовков

Бялата лястовица на надеждата - литературен конкурс

Изложба "В света на Йовковото творчество" - 2,3,4 клас

Изложба "В света на Йовковото творчество"

Красивото в света около нас - фотоизложба

Обявления и обществени поръчки Вестник 26-то днес Проект "Образование за утрешния ден" COVID - 19 Самостоятелна форма на обучение - правила Ателие за родители Училищно настоятелство Обществен съвет Документи Финансови документи Информация по предоставянето на услугите Списък на учебниците за 2020/2021 учебна година	Скъпи ученици, родители и колеги, Днес, 9 ноември 2020 г. се навършват 140 години от рождението на писателя Йордан Йовков. Днес 26-то училище празнува! Празнуват всички, които са свързали живота си с него. Горди сме, че именно Йордан Йовков е нашият патрон. Щастливи сме, че нашите деца растат с неговия приказен свят и от него се учат да бъдат човеци. Йовков създава своите творби в смутно време – войни, национална катастрофа и несбъднат национален идеал, икономическа криза и политически превратности. Свидетел и сам преживял бедност, болести и срещи със смъртта, чрез героя си Моканина изплаква: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“. Но онова, което буди възхищение, е неговата изумяваща вяра в човека и в доброто, заложено у него. И той ни потапя в един омагьосващ свят, в който въпреки страданието, болката, безнадеждността, въпреки собствените заблуди човекът успява да надрасне тегобите и злобите на делника и да съхрани душата си. Йовковите творби отварят духовните ни очи, за да видим красивото и доброто около нас и вътре в нас: да видим първата сълза на безмилостния разбойник Индже; да видим под излинялото палто на Серафим – цялото в кръпки, едно топло и щедро сърце; зад благородната лъжа на Петър Моканина – човешката съпричастност; в предсмъртния жест на цветопродавача Люцкан – неугасимия копнеж по красивото и обичта… Всеки Йовков герой е болезнен въпрос към собствената ни съвест, а неговото творчество ни води в най-важното ни пътуване – към самите себе си. Нека четем Йовков! Отново и отново! Имаме нужда от него! За да се научим – подобно на героя му Индже, да делим доброто от злото; за да прозрем – подобно на Сали Яшар, че ежедневният ни скромен труд с любов за другите е най-голямото благодеяние, онзи „себап“, който всеки трябва да остави след себе си; за да намерим сили за стоицизма на Люцкан и да не губим способността си да откриваме красивото! Нека четем Йовков! За да променим света, като променим себе си. Да отворим духовните си очи. И тогава ще намерим сили да възкликнем: Боже, колко красота има по тоя свят, Боже! Колко доброта, човечност и любов! Навсякъде около нас и вътре в нас. Какво по-красиво послание към потомците! И колко ни е нужно то и в днешния ден! 140 години от рождението на Йордан Йовков Бялата лястовица на надеждата - литературен конкурс Изложба "В света на Йовковото творчество" - 2,3,4 клас Изложба "В света на Йовковото творчество" Красивото в света около нас - фотоизложба	"Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга - хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може и да стане една светиня, защотo в нейните страници, буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно, заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика."