Новини

140 години от рождението на Йордан Йовков

В гористите хълмове на Източния Балкан, в китното селце Жеравна през далечната 1880 г. се ражда Йордан Йовков.
Детството и ученическите години му преминават в Жеравна, в Котел, а по-късно в Първа мъжка гимназия в София.
Когато се обучава в Школата за запасни офицери, отбивайки военната си служба в Княжево, бъдещият писател дори не подозира, че именно тук след години училището ще носи с достойнство и чест неговото име и ще стане продължител на духовното му наследство.
В едно свое свидетелство Йовков споделя: “ Бях много усамотен и затова много четях. Тогава се зачетох в литературата изобщо. Сякаш те бяха най-сладките ми и възторжени часове на четене“.

Село Жеравна е сгушено в подножието на Стара планина. Районът е обитаван още от древността – някога на това мястото се е намирало древното тракийско селище Потук.
Името Жеравна произлиза от славянската дума „жернар“, което означава воденица. Това се потвърждава с откриването на много воденици в района. В близкото минало името на селото било Жеруна, но след освобождението постепенно се е променило в Жеравна.
През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски и културен център с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Разцветът и развитието на Жеравна се дължи главно на факта, че се намира на важен път към Търново. В селото основно са се развивали занаятите, животновъдството и търговията.

Разказ на Ирина Петрова (домакин в 26.СУ „Йордан Йовков“)

–Може ли да ни разкажете малко за детството си? Как си спомняте Княжево тогава?
–Аз живея много близо в блоковете покрай производството на кроасани ,,Пендор“ и когато сме дошли са живеем тук е било през януари месец 1962 година и аз тогава съм направила 3 годинки тук. От тогава живея в Княжево, учила съм в 26-то училище от 1 до 8 клас. Княжево беше много различно от сега, сега има много ново строителство, даже бих казала че се попренасели, тогава имаше доста по-свободни места- полянки, където децата да играят. Например на мястото на блока срещу училището имаше едно голямо място, то беше черешова градина, разбира се, имаше си стопани.

Всяка година на 1. ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейният морал.
Едни от най-известните будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Иван Вазов, Йордан Йовков, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и още много българи, оставили следа в културната ни история.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1. ноември за Ден на българските народни будители.

Ивайло Христов е треньор по акробатика.Той и жена му са завършили средно образование в спортното училище на ЦСКА ,,Ген. Владимир Стойчев“ и висше образование в ,,НСА“ (Национална Спортна Академия). Има множество медали, като първия си печели през 1996 г.- бронзов, 1997г.- сребърен и 1998 – златен (който печели на Републиканското).Той е впечатляващ акробат, треньор и човек, а преди всичко и мой вуйчо.
Какво е специалното на професията според Вас?
-Да си треньор е не само професия, а истинско удоволствие. Специалното е, че не всеки има възможността да се занимава с този красив спорт.
Защо един млад човек би избрал тази професия?

Крилете на надеждата

Надеждата е лястовица бяла,
разперваща свободно своите криле.
Една-единствена, но оцеляла
с невинното си чисто сърчице.

И долетя надеждата крилата,
та всеки плач със песен замени.
Със вяра спусна се от небесата,
живота бурен в миг да възкреси.

НАЙ-ЧУДАТИТЕ ТВАРИ НА ЗЕМЯТА
В този брой на вестника ще ви разкажа за десет чудати твари, едни уникални същества, които заслужават да бъдат в рубриката ни «Топ 10».

10. Нарвал
Никога не съм харесвала еднорозите, но пък от този бозайник съм излкючително възхитена. Грациозно пори вълните с рога си край ледовете. Всъщност въпросният „рог“е развит ляв кучешки зъб, достигащ дължина до 2,7 метра. Това прави нарвала толкова интересен и причудлив.
Този израстък им служи, за да ловят арктическа треска, също за навигация и битки за територията.

9. Кокосов рак
Това създание е наистна плашещо! Живее в области от Индийския до централната част на Тихия океан. Наречен е кокосов, защото е способен да счупи кокосов орех със силните си щипци и да си похапне от него. Членестоногото е известно и под името «палав крадец», заради навика си да взима лъскави предмети от домовете на хората.
Представете си половинметров рак да рови из нещата ви.