Archive for ноември, 2022

„В училище никога не се явяваше с ненаучен урок. Почиташе и уважаваше учителите…По външност Йордан беше много спретнат и чист: обичаше да се облича добре, макар и скромно.“
Николай Петров (съученик на Йовков в първите класове на Жеравненското училище)
„…Беше взискателен и обичаше добрия ред.“
Иван Цонков(съученик в прогимназиалните класове)
„Отношенията на Йовков към всички другари в класа бяха внимателни, но пълни с шеговитост и веселие, защото сам той винаги носеше усмивка на лицето си.“
Борис Христов (съученик на Йовков в София)
„Като другар той беше незаменим, понеже беше весел, духовит и закачлив“.
Георги Вълчев (учител в с. Каралии)
„Ако зависеше от Йовков, той би направил всеки ден да прилича на другия, толкова желанието му да работи изпълваше всичките му мисли … колкото пъти поглеждах към него, виждах бляскавия поглед на очите му, унесен в далечината с един безкрайно щастлив израз на лицето. Този унесен поглед и благата усмивка на лицето му е запечатан завинаги в сърцето ми“
Деспина Йовкова(съпруга на Йордан Йовков)
„Йовков обичаше да разказва случки от войната и от учителстването си на село. Разказваше много хубаво, просто, естествено, увлекателно – като че го четеше написано пред себе си.“
Елисавета Багряна (близка на писателя, поетеса)

Вие сте доцент по ботаника. Как решихте да се занимавате с движението „Слоу фууд“?
Съвсем случайно, както става с любовта, влюбваш се от пръв поглед и така остава завинаги. На една международна среща бях, там чух за движението и така. От 2004 година досега не ми е омръзнало.
Откога съществува движението „Слоу фууд“ и каква е основната му дейност?
От 1979г. то започва като протест на група италианци срещу отварянето на ресторант „Макдоналдс“ на един от емблематичните площади на Рим. Тогава италианците решават да покажат на света, че освен фаст фууд като култура и храна(ако можем да я наречем култура) може да има и слоу фууд.
Коя от дейностите на организацията „Слоу фууд“ в България намира най-много поддръжници?
Като че ли най-много работим за проучване на местното хранително биоразнообразие. Ние пътуваме много по различни села, срещаме се с възрастни хора и записваме техни рецепти и също издирваме стари сортове, които биха могли да имат бъдеще. Много ще се радваме и децата да се приобщават все повече и повече.
Защо е важно да се насърчава родното производство?
Защото, на първо място, това ни прави независими от чужденците, тоест хранителната независимост ни гарантира бъдеще. Виждате сега какво се случва- кризата в Украйна, липсата на пшеница. Това би могло да бъде проблем, ако ние не си произвеждаме пшеница.

Кои от типично българските култури оценявате като най-полезни за здравето ни?
Всичко, което е отгледано по екологосъобразен начин е, е полезно. Разбира се, много са важни количествата, в които ги поемаме. Интересното е, че типични за българската кухня храни всъщност са чуждоземци, дошли при нас и намерили своето добро място като фасула, доматите, чушките, царевицата, тиквата… Всичко това са чужденци, намерили своето място у нас.
Смятате ли, че популярните напоследък храни като киноа, броколи, чиа могат да изместят нашите родни храни?
Не мисля. Смятам, че храните, които се произвеждат на територията на България могат да бъдат значително разнообразни, просто защото нашият климат е такъв. Много подходящ и в същото време – много разнообразен. Така че по научни данни нашият фасул не отстъпва по полезност и качества на чиата и киноата.
Кои са любимите ви български ястия?
Като че ли най-голямо кулинарно любопитство изпитвам към баницата. Защото е колективно ястие – не можеш да изядеш сам цяла тава. За да има баница, трябва да има семейство, което да се събере около тавата. Второ, в баницата можеш да сложиш всякакви плънки, което пък дава възможности за импровизация. А също така и за оползотворяване на остатъците в хладилника.
Какво ще посъветвате учениците от нашето училище и техните родители?
Аз ужасно много се радвам на това, което виждам (семеен празник, посветен на здравословното хранене – бел.ред.) и много бих се радвала да продължи този интерес към храната. Вие имате шанс, че много от вас живеете в къщи и можете да си произвеждате поне доматите и чушките за салатата, така че продължавайте в този дух и бъдете здрави!
Интервюто взе Янис Благоев(9.а клас)

Какво приготвяте за закуска на вашите деца?
Макарони или филийки-препечени със сиренце.
Нещо здравословно, например варени яйца.
Най-често ядат мляко със зърнени култури през седмицата, а в събота и неделя-палачинки, мекици.
„Нескуик“-много лесно и забавно.
Пържени филийки, палачинки, банички.
Мляко и филийка, намазана с нещо.
Обикновено филийка с нещо солено.
Проверявате ли произхода на продуктите, които купувате?
Често-да.
Да, в повечето случаи.
Да, задължително.
Аз етикети не чета.
Да, проверявам.
Обикновено да, срокът на годност винаги се проверява.
Да, винаги.

Какво предпочитате: био продукт или масово производство?
Предпочитам биопродукти.
Зависи-дори и масовото производство понякога са качествени продукти.
Биопродукти купуваме много, домашни яйца, ако намерим, домашно сирене, кашкавал, мляко.
Общо взето-масово производство.
И от двата вида.
Аз предпочитам биопродукти, защото също произвеждам такива.
По принцип биопродукти, ако са налични такива.

Кои традиционни български ястия приготвяте най-често у дома?
Мусака и боб.
Пълнени чушки, мусака, пиле с ориз.
Мусака, боб, леща.
Мусака, пълнени чушки, баница.
Варивата предимно: боб, леща, нахут; салати, туршии.
Зеленчукови супи всякакви.
Мненията събраха Янис Благоев(9.а кл.) и Виктория Орловска(8.а кл.)

На 22.октомври училищният двор събра родители, ученици и преподаватели от 26.СУ в поредния семеен празник с мото „Яж, учи се и обичай“. Идеята дойде от участието ни в проект „Еко общество чрез храна-лични избори срещу климатичните промени“ съвместно с движението „Слоу фууд“ в България. На нашия празник специален гост беше доц. Десислава Димитрова, която чрез нагледни материали и увлекателно слово представи целите на проекта. Нашите ученици заедно със своите родители доказаха, че темите за здравословното хранене и за поощряването на родното производство съвсем не са им далечни. Всички класове имаха ателиета в двора на училището и заедно успяхме да се насладим на разнообразните им образователни дейности. Бяха представени интересни проекти: “Есенни плодове и ползата им за здравето“ от 3.а клас, „Пчелите-дар и продукт на природата“ от 5.б клас, „Защо е полезен лимецът“-7.а клас, „Защо са вредни анаболите и стероидите?“ от 8.а клас,. Учениците от 10.а клас бяха подготвили интерактивна карта със земеделски култури по райони. Много от класовете се бяха заели да проучат традиционни български рецепти от тефтерите на баба; аранжираха красиво плодове и зеленчуци, участваха в различни игри: „Познай какво ядеш“ и др. Някои изработваха бижута от макаронени изделия, други оцветяваха плодчето и зеленчуци от тесто…Важното е, че отново бяхме заедно! Със сигурност си тръгнахме обогатени със знания и заредени с прекрасно настроение.
Пр.Николова

На 1. октомври заедно с господин Генадий Матвеев, госпожа Надежда Карабельова, госпожа Наталия Николова и госпожа Добромира Янева и още много ученици от 26. СУ „Йордан Йовков“ се качихме по стъпките на Боян Петров към Копитото. Нашата среща беше на последната спирка на трамвай № 5 в Княжево. Ние се събрахме всички и се качихме по стълбите към бар „Бор“. Когато пресякохме пътя и пристъпихме, ни раздадоха номера, на които имаше чип. Там имаше около 500 души, които щяха да се състезават. Имаше и една жена, която беше спонсор на нашето пътешествие.
Ние тръгнахме и се разделихме на три групи: най-бързи, със средно темпо и най-бавни. Най-бързите бяха с госпожа Добромира Янева и Наталия Николова. Със средно темпо с госпожа Карабельова, а аз бях от най-бавните заедно с господин Генадий, нашия спонсор и още трима ученици. Пътят беше много труден. Но и забавен, защото си помагахме и си говорихме. По пътя минахме през една малка пощенска кутия, там имаше тетрадка, на която всеки човек бе написал по нещо. Разбира се и ние написахме това, което искахме да прочетат хората. Вътре имаше и голям плик с химикалки. След това продължихме, а гледката ставаше все по-красива.
Когато вече стигнахме Копитото ни очакваха награди. А след това потеглихме, защото заваля дъжд. Добре, че господин Генадий носеше дъждобрани. Слизайки на площадката при бар „Бор“ ни раздадоха още награди.
Беше невероятно преживяване и то с много мускулна треска.
Виктория Орловска

Писъмце
Искам да взема едно перце
и да напиша писъмце.
„Здравейте, хора, мили, драги,
бъдете помежду си благи!
Почувствайте през детското сърце-
Как да се прегръща с две ръце,
Как да се гали кученце бездомно,
Как да се тича свободно!“
И искам да довърша своето писмо
Като ви кажа само още едно:
„Една прегръдка и една усмивка
Са най-добрата човешка обшивка!“
Дияна Алексиева, 1.б клас

Момиче и гугутче

Под големия бор в нашия двор
паднало бе малко гугутче.
За помощ то писука,
аз само стоя си тука.
Чу го малкото момиче,
при него то дотича.
Вдигна го в ръчички
и изрече на няколко срички:
Не си само, гугутче мило,
Аз помощ ще ти дам.
И малкото момиче
нахрани гугутчето с трохички,
напои го с водичка
и го погали по главичка.
Порасна гугутчето щастливо
и време дойде своя път да поеме.
– Благодаря ти, момиче мило,
ако не беше ти,
аз нямаше да бъда живо!
Ще помня твоята добрина!
Разпери крила и отлетя.
Стефани Илкова, 1.б клас

Милосърдие

Милосърдие-една дума,
означаваща добро!
Да правим добрини
във тези трудни дни!
Да разтворим ръце за прегръдка-
това е знак, че има надежда
светът да стане по-добър!
Майя Александрова, 4. б клас

Пеперудата монарх подобно на повечето пеперуди има ярки цветове на крилата си. Те предупреждават другите животни като птици и гущери, че има ужасен вкус и не е добре за тях да я ядат.
Знаете ли, че животинските изпражнения са вкусни за много видове насекоми. Различни бръмбари снасят яйцата си в такъв тор. След това младите насекоми се излюпват и се хранят с нея.
Знаете ли, че водомерката (вид насекомо) има тънко и леко тяло и дълги крака с широки стъпала. Те и позволяват да се плъзга по повърхността на водата.
Интересен факт и за пчелите е, че правят сладък мед, който е нужен за храна и на тях самите и на растящите малки, които се наричат ларви. Повече от 80% от местните цъфтящи растения зависят от опрашването. Без това кръстосано опрашване много растения няма да могат да произвеждат плодове и семена.
Знаете ли, че само мъжките щурци цирикат, за да привлекат вниманието на женските. Крилата им имат твърди, набраздени ивици. Когато ги трият едно в друго, издават характерният им звук. Въпреки че имат крила, щурците не летят.
Информацията подбра Румина Костадинова, 8.а клас