Новини

Сега ще ви разкажа за едно място, което е трудно да бъде описано с думи , но аз ще се опитам. Става въпрос за една малка, сгушена в планината, конна база, носеща името „Алая и Мери“. На това място се сбъдват мечти. Нека да започнем с малко информация за самата конна база. Тя е създадена преди близо 7-8 години в Люлин планина, като всичко е направено на ръка и от дърво. Днес в базата има общо 10 коня, като повечето от тях са спасени, 4 от тях са още малки и не са готови за езда, докато другите 6 са ездитни. Сега ще ви разкажа малко повече за конете и за самото място като цяло. Ние имаме коне от различни породи, като нашата основна цел не е да купуваме коне за който не можем да се грижим, ние се опитваме да спасяваме коне, за който няма кой да полага грижи. Конете често се извеждат на разходки. През ден конете трябва да се решат, да им се почистват копитата от калта и винаги има хора които са с тях и се грижат тези неща да се вършат. Конете са много умни животни и усещат всичко, за това и любовта и спокойствието в отглеждането им е толкова важна. Ние полагаме усилия да даваме максимално много обич и спокойствие на конете, като в същото време се стремим да ги научим на дисциплина. Както казах по-рано, конете са страшно умни, но въпреки това обучението на един кон изисква време и търпение. Ние обаче имаме такова, за това и нашите коне са добре обучени и дисциплинирани. Да работиш в природата, заобиколен от милите животинки в чистия въздух е страхотно, особено когато с хората там винаги е забавно. Вече конната база стана като мой втори дом. Когато се кача върху коня сякаш светът спира. Там не е само място за работа, но и място, на което можеш да разтовариш мозъка си от напрежението и просто да се наслаждаваш на природата, чистия въздух и спокойните красиви животни. Колкото и да ви говоря и обяснявам за тях, докато наистина не се докоснете до тези животни, не мисля че някога ще разберете за какво преживяване говоря. Мога да ви разкажа още много неща, но ще ги оставим за някой друг път.
Мелиса Костова, 9.а клас

Американски учени установили, че Дядо Коледа ще трябва да посещава по 822 домове в секунда и да се движи с 650 мили в секунда, за да достави всички подаръци в навечерието на Коледа.

Висящите пред камината чорапи е традиция, идваща от Холандия. В миналото там оставяли обувки за свети Николай и храна за неговите магарета. В замяна той оставял малки подаръци.

Най-високата коледна елха е издигната в търговски център във Вашингтон през 1950 с височина от 221 стъпки.

През 1999 в щата Мейн е издигнат най-голямия снежен човек, висок 113 стъпки.

Коледният венец символизира трънения венец на Исус.

Най-добре продаваната коледна песен в света е “White Christmas” на Бинг Кросби, продал 50 милиона копия по целия свят през 1942.

От 1947 досега град Осло всяка година изпраща коледна елха на Лондон като благодарност за помощта през Втората световна война.
Фактите подбра Румина Колева

Нашите ученици от 1.в клас участваха в конкурс на Столична община за „Най-оригинално коледно дръвче, украсено с рециклирани материали и играчки“. Децата донесоха от вкъщи материалите и изработиха играчките и самата елха с помощта на класния им ръководител г-жа Силвия Петрова. Така най-малките още от ранна детска възраст се учат да пазят природата чиста и да използват разумно пластмасовите изделия.

И тази година по традиция проведохме кулинарно шоу в нашето училище. Всички с нетърпение очакваха събитието, което предните две години поради обясними причини бе преустановено. Деца и родители се забавляваха и похапнаха от вкуснотиите, които бяха донесли. Тази година средствата от кулинарното шоу ще бъдат дарени на един болен ученик от 26.СУ. Благодарим на всички, които се включиха в благотворителната кампания! Весели празници!

От екипа ва вестник „26-то Днес“

„В училище никога не се явяваше с ненаучен урок. Почиташе и уважаваше учителите…По външност Йордан беше много спретнат и чист: обичаше да се облича добре, макар и скромно.“
Николай Петров (съученик на Йовков в първите класове на Жеравненското училище)
„…Беше взискателен и обичаше добрия ред.“
Иван Цонков(съученик в прогимназиалните класове)
„Отношенията на Йовков към всички другари в класа бяха внимателни, но пълни с шеговитост и веселие, защото сам той винаги носеше усмивка на лицето си.“
Борис Христов (съученик на Йовков в София)
„Като другар той беше незаменим, понеже беше весел, духовит и закачлив“.
Георги Вълчев (учител в с. Каралии)
„Ако зависеше от Йовков, той би направил всеки ден да прилича на другия, толкова желанието му да работи изпълваше всичките му мисли … колкото пъти поглеждах към него, виждах бляскавия поглед на очите му, унесен в далечината с един безкрайно щастлив израз на лицето. Този унесен поглед и благата усмивка на лицето му е запечатан завинаги в сърцето ми“
Деспина Йовкова(съпруга на Йордан Йовков)
„Йовков обичаше да разказва случки от войната и от учителстването си на село. Разказваше много хубаво, просто, естествено, увлекателно – като че го четеше написано пред себе си.“
Елисавета Багряна (близка на писателя, поетеса)

Вие сте доцент по ботаника. Как решихте да се занимавате с движението „Слоу фууд“?
Съвсем случайно, както става с любовта, влюбваш се от пръв поглед и така остава завинаги. На една международна среща бях, там чух за движението и така. От 2004 година досега не ми е омръзнало.
Откога съществува движението „Слоу фууд“ и каква е основната му дейност?
От 1979г. то започва като протест на група италианци срещу отварянето на ресторант „Макдоналдс“ на един от емблематичните площади на Рим. Тогава италианците решават да покажат на света, че освен фаст фууд като култура и храна(ако можем да я наречем култура) може да има и слоу фууд.
Коя от дейностите на организацията „Слоу фууд“ в България намира най-много поддръжници?
Като че ли най-много работим за проучване на местното хранително биоразнообразие. Ние пътуваме много по различни села, срещаме се с възрастни хора и записваме техни рецепти и също издирваме стари сортове, които биха могли да имат бъдеще. Много ще се радваме и децата да се приобщават все повече и повече.
Защо е важно да се насърчава родното производство?
Защото, на първо място, това ни прави независими от чужденците, тоест хранителната независимост ни гарантира бъдеще. Виждате сега какво се случва- кризата в Украйна, липсата на пшеница. Това би могло да бъде проблем, ако ние не си произвеждаме пшеница.

Кои от типично българските култури оценявате като най-полезни за здравето ни?
Всичко, което е отгледано по екологосъобразен начин е, е полезно. Разбира се, много са важни количествата, в които ги поемаме. Интересното е, че типични за българската кухня храни всъщност са чуждоземци, дошли при нас и намерили своето добро място като фасула, доматите, чушките, царевицата, тиквата… Всичко това са чужденци, намерили своето място у нас.
Смятате ли, че популярните напоследък храни като киноа, броколи, чиа могат да изместят нашите родни храни?
Не мисля. Смятам, че храните, които се произвеждат на територията на България могат да бъдат значително разнообразни, просто защото нашият климат е такъв. Много подходящ и в същото време – много разнообразен. Така че по научни данни нашият фасул не отстъпва по полезност и качества на чиата и киноата.
Кои са любимите ви български ястия?
Като че ли най-голямо кулинарно любопитство изпитвам към баницата. Защото е колективно ястие – не можеш да изядеш сам цяла тава. За да има баница, трябва да има семейство, което да се събере около тавата. Второ, в баницата можеш да сложиш всякакви плънки, което пък дава възможности за импровизация. А също така и за оползотворяване на остатъците в хладилника.
Какво ще посъветвате учениците от нашето училище и техните родители?
Аз ужасно много се радвам на това, което виждам (семеен празник, посветен на здравословното хранене – бел.ред.) и много бих се радвала да продължи този интерес към храната. Вие имате шанс, че много от вас живеете в къщи и можете да си произвеждате поне доматите и чушките за салатата, така че продължавайте в този дух и бъдете здрави!
Интервюто взе Янис Благоев(9.а клас)