Warning: in_array() expects parameter 2 to be array, string given in /home/coy26/public_html/26today/wp-content/plugins/wordpress-mobile-pack/frontend/sections/show-rel.php on line 77

Архив

130 години от рождението на Йордан Йовков

07.11.2010
130 години от рождението на Йордан Йовков

 

9 ноември-  патронен празник на 26СОУ ”Йордан Йовков”

 

От страниците на нашия вестник ще научите защо училището ни носи името на големия български писател и хуманист Йордан Йовков.

 Началото на нашето училище и поставено през  далечната 1879г., а от 1941г. носи името на Йовков.

Любопитен е фактът, че през 1902-1904г. Йордан Йовков, обучавайки се в ШЗО, Княжево, публикува първата си литературна творба –  стихотворението „Под тежкия кръст”. Може да се каже, че именно тук, в Княжево, Йовков се ражда като творец. Ето какво споделя писателят за този период от живота си:

”Като свърших гимназия, постъпих в школата за запасни офицери в Княжево. Служих две години, втората като кадър. Отначало бях много угнетен, бях боледувал, нервно разстроен; средата, в която попаднах, не ми допадаше- бях много усамотен и затова много четях. Тогава се зачетох в литературата изобщо. Сякаш те бяха най-сладките ми и възторжени часове на четене.”

Tags:
Posted in Архив | No Comments »

Познатият и непозантият Йовков

07.11.2010
Познатият и непозантият Йовков

 Драматургът Йовков

На младите читатели Йордан Йовков е познат предимно като изкусен разказвач. Но той е и драматург. Написал е три драми – „Албена“, „Боряна“ и „ Обикновен човек“, а също така и  комедията  „Милионерът“.

Интересът на Йовков съм театъра се оформя както в София, така и по-късно в Букурещ, когато работи като служител в българската легация там.

 Съпругата на твореца

Деспина Колева става съпруга на Йовков в края на 1918г.

Тя е едно от петте деца на котленския чобанин Каракольо, който всяка година слизал до Беломорието с огромните си стада овце. Бил неграмотен, но изпратил и 5-те си деца да учат в чужбина.

Деспина учи 2 години история в Женева, но войната я връща в България. Завършва образованието си в Софийския университет.

Искрата между двамата пламва през 1917г., когато писателят е в отпуск от фронта.

Семейният им живот е низ от трудности и житейски изпитания. Деспина е неотлъчно до съпруга си, за когото се грижи до края на дните му.

След кончината на твореца вдовицата се посвещава на неговото творчество..

 

Дъщерята на Йовков

Елка Йовкова следва история на изкуството във Виена. Специализира режисура в световноизвестното чешко филмово студио „Барандов“. Владее 7 езика. Трудно си намира работа в България във времената, в които политическият режим не оценява творчеството на известния й баща. Сътрудничи в „Лада“, списание за мода и стил. По-късно започва работа в БНТ. Режисира дублажите на известни по това време сериали: „Болница на края на града“, „Форсайтови“, „Богат, беден“.

Внукът на Йовков

Боян Попов, внукът на Йовков, е син на Елка Йовкова и арх. Николай Попов. Работи като оператор и журналист в новинарската емисия „По света и у нас“ на  Националната телевизия. Обиколил е цяла Европа. Отразявал е събития от най-горещите точки на света. Военен кореспондент в Афганистан, отразява военните конфликти в Латинска Америка и Ливан. Автомобилен състезател.

Материалите събраха учениците от 6а клас

Tags:
Posted in Архив | No Comments »

Съвременниците на Йовков разказват

07.11.2010
Съвременниците на Йовков разказват

Съвременниците на Йовков разказват

 

Владимир Василев/литературен критик/:

„ И от самите разкази на Йовков може да се разбере, че онова, което пише, не го измисля, а го взема от своите жизнени наблюдения…Обикновено мълчалив и твърде мъчен човек, когато биваше разположен, той обичаше да се отдава понякога на спомени. Разказваше тъй, като че хората са пред него, като че ги вижда сега…” 

Деспина Йовкова/съпругата/:

„Йовков не знаеше какво нещо е скука и бездействие. Винаги беше зает или с творчеството си, или с четене на книги. Щастлива натура, напълно задоволен от своя вътрешен живот, той почти не чувстваше нужда от хора около себе си.”

Георги Константинов/бълг.писател/:

„Йовков изобщо беше извънредно чист човек – и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Никога не съм чул от него неприлична дума, никога не помня да е проявявал склонност да слуша цинични приказки, злословия.”

Елисавета Багряна/близка на писателя, поетеса/:

„Йовков обичаше да разказва случки от войната и от учителстването си на село. Разказваше много хубаво, просто, естествено, увлекателно- като че го четеше написано пред себе си. С унесен поглед, полуусмихнат. Когато разказваше нещо смешно, разсмиваше се и сам с глас.”

Материалите събраха учениците от 11а клас

Tags:
Posted in Архив | No Comments »

Наследниците на Йовков …пишат и рисуват

07.11.2010
Наследниците на Йовков …пишат и рисуват

НАГРАДЕНИТЕ ЕСЕТА ОТ КОНКУРСА:

„Аз я видях, ще я видите и вие”

  Йордан Йовков създава един от най- прекрасните образи на надеждата, в своя разказ „По жицата”, а именно този на бялата лястовица. От този момент нататък тя се превръща в символ на надеждата, който остава вечен, и то не само в българската литература, а и в живота на всеки един от нас – българите.   

„Аз я видях, ще я видите и вие”.Всеки човек се е сблъсквал с надеждата, вървейки по своя земен път. Тя е едно от онези неотменими неща в живота, които ни дават сили да продължим напред, дори и в най- трудните моменти. Според мен надеждата не може да се обясни точно, за нея няма изчерпателно определение. Тя е различно усещане за всеки човек. Но най- общо казано тя, заедно с любовта и вярата, е едно от нещата, които ни запазват живи.

Тя, надеждата, ни носи радост в тъжните моменти, дава ни сила, когато се чувстваме слаби и ни помага да продължим напред, когато не виждаме изход.

Един от „пресните” примери, които мога да дам, е случаят със затрупаните чилийските миньори. Този случай представляваше една голяма човешка трагедия, от която сякаш нямаше изход. Но именно надеждата беше светлият лъч за миньорите и техните спасители и близки, че отново ще видят слънчева светлина. И това стана, защото според мен надеждата дава изключителна сила и вяра в доброто.

Аз мисля, че надеждата винаги кръжи около нас. Трябва само да отворим очи и да я потърсим, само тогава ще я видим. Аз я видях и още много хора са я видели, дано я видите и вие.

 Силвия Ангелова 12 „а” клас

 

„Аз я видях, ще я видите и вие”

Надежда ли? Съществува ли подобно нещо изобщо? Естествено, че съществува. Надеждата е това, което ни крепи в трудните моменти. Това, което ни кара да вярваме в доброто, в хората и в себе си. Когато сме потопени в мъка, страдание, нещастие, лъжи, алчност, лицемерие и високомерие, надеждата ни кара да продължим напред с подновени сили и вяра.

Тя е нещо свято, безценно, значимо за всички ни и безкрайно.

Неслучайно хората са казали:”Надеждата умира последна”. Тя кара корабокрушенеца да  продължава да плува, майката да бди над детето си, ученикът д апродължава да учи, писателят да продължава да твори, влюбеният да не спира да обича…

Всеки ден на улицата виждаме просяци, но колко от нас се запитват какво ги е довело до просия? Обвиняваме ги в мързел, неграмотност, различна социална принадлежност, но запитваме ли се как е протекъл животът им? Колко болести, страдания, моменти на обезверение, бленувания и мечти са преживели?

Всички нас ни крепи вярата в доброто. Всеки има нужда да вярва в нещо. Всеки има нужда от вяра, надежда и любов.

Векове наред надеждата намира отражение в изкуството. Тя е навсякъде около нас, но не всеки я забелязва.

В разказа „По жицата” надеждата е представена като бяла лястовица също както и в раелния живот- сред многото черни и мрачни тревоги тя е като бял слънчев лъч. Бялото е символ на чистотата, щастието и безгрижието. Очите на Гунчовата дъщеря светват, когато тя чува за лястовицата. Въпреки че болестта е стопила физическите и сили, в сърцето и не спира да блуждае бялата надежда.

Толкова ли е трудно да бъдем човечни и милосърдни? Толкова ли е трудно човек да вярва в доброто? Ще има ли ден, в който да не ставаме свидетели на злоба, завист, интригантство и клюкарство?

Всички тези неща пречат на надеждата, любовта и вярата да си намерят място в нашите души.

Ако само за миг се вгледаме в себе си дали това, което ще видим, ще ни хареса?

Животът е един! Не го пропилявяйте, защото ден след ден той преминава като през писта с препятствия. Но в един момент си задаваме въпроса:”Има ли смисъл да живеем?” Има! И надежадата, че нещата ще се подобрят, ни кара да продължаваме да живеем.

   Надеждата помага на  личността да се извиси към духовното и да надскочи материалното, да се справяме с трудностите и проблемите и да се радваме на чуждите и своите успехи. Достатъчно е само да повярвате.Аз повярвях, повярвайте и вие!

Вилхелмина 10а клас   

 

„…Аз я видях, ще я видите и вие!”

 

     Има ли я наистина бялата лястовица се питаме и днес. Благодарение на напредналите технологии, ако не я видим на живо, то поне снимана с фотоапарат или видеокамера/ както и неотдавна показаха в новините по телевизията заснета бяла лястовица в България/.

      За съжаление не можем да кажем  същото и за годините, в които са живели семействата на Гунчо и Моканина   от  разказа  „ По жицата”  на  Йордан Йовков. Животът на хората е бил  труден  и беден. Разказът е  пропит с  мъка  и надежда, болка и вяра, страдание и упование  в  доброто. Не че в днешни времена животът е приказка, но мъката и болката се срещат  по – рядко.

     Днес, във  време на демокрация, животът ни е улеснен, защото има много болници с добри специалисти и много от болестите могат да  бъдат  излекувани. Нуждаем  се от  повече хора като Моканина. Той е призван  да бъде опора във  вярата на  страдалците. Макар, че нито е „чувал”, нито е „виждал” бялата лястовичка,  добруджанският  овчар  вярва в съществуването и.

     Чрез  благородната лъжа за нея, той  сътворява „чудото”  и така стига до свое духовно извисяващо преживяване. Думите „…Аз я видях, ще я видите и вие!”  звучат  като благословия, като молитва  и заклинание. Срещата с човешкото страдание  го кара  да проумее, че истината може да убива, а вярата да дава сила.

     Обикновено  за българина  истинско е това, което  можеш да видиш, чуеш  и пипнеш сам. В  днешни времена голяма част  от  хората са загубили вярата в доброто, в Бог, в самите тях, а на нейно  място се е настанила злобата, завистта, стремежът за материално богатство. И днес сме готови да излъжем, но в  повечето случаи не  благородно като Моканина, а за да се облагодетелстваме, да придобием нещо, което не е  наше.

    Иска ми се наистина бялата  лястовица да я има и тя да може да излекува хората и да им  върне вярата в доброто.

Илина Любенова  VІІІа  клас

Tags:
Posted in Архив | No Comments »

Викторина

07.11.2010
Викторина

Викторина: Познаваме ли творчеството на Йовков? 

1.Познайте от кои разкази на Йовков са цитатите:

А/„-Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е? – Когато Господ на нея, и тя на мене. Аз не бързам.“

Б/ „Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което стой над всичко друго – любовта между хората.“                                               

В/„ Мустафа вървеше по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар.Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато.Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил – броеницата за бея, карамфилът от Рада.“                                    

2.Кой е първият публикуван разказ на Йордан Йовков?

3.Кои са отличителните черти на Йовковите герои от сб. „Старопланински легенди“?

4.С коя географска област Йовков свързва трайно житейския и творческия си път?

5.С кой разказ на Йовков свързваме бялата лястовица и символ на какво е тя?

6.Избройте поне три от сборниците, в които е събрано творчеството на Йовков?

7.Какво цвете носи Шибил от едноименния разказ при срещата си с Рада?

8. Какви други творби /освен разкази/ е писал Йовков.

 Отговорите очаквайте в следващия брой

Над броя работиха:

Учениците на 26 СОУ ”Йордан Йовков”

Учителите: Ивон Каменска, Лилия Дикова, Даниела Тончева

Редактор: Пролетка Николова

Графичен дизайн: Искрена Крумова

Tags:
Posted in Архив | No Comments »

Виртуален музей на Йовков

07.11.2010
Виртуален музей на Йовков


По стъпките на Йовков – 1 част

По стъпките на Йовков – 2 част

Добруджа

Жеравна – родното място на писателя

Tags: , , ,
Posted in Архив | No Comments »

Галерия

07.11.2010
Галерия

Галерия

Tags: , , ,
Posted in Архив | No Comments »

ноември 2017
ПВСЧПСН
« апр.  
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930