Знания за ЕС:

Колко е голям ЕС?

• Европейският съюз обхваща 27 държави с обща площ 4 млн.кв.км и население 496,5 млн.д.
• Най-голяма по територия е Франция – 544 хил.кв.км, а по население – Германия с 82,4 млн.д.
• Най-малката държава е Малта. Тя обхваща едва 300 кв.км и има население 400 000 души.
• За 2009 г. бюджетът на ЕС е 133,8 млрд. евро.

Кои са основните факти от историята на ЕС?

• 9 май 1950 г. – декларацията на Робер Шуман за създаване на Общност за въглища и стомана;
• 18 април 1951 – договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана. Учредителки са шест страни – германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург
• 25 март 1957 – с договора от Рим този съюз прераства в Европейска икономическа общност, която създава единен пазар на редица стоки и услуги. Митата между шестте страни-членки са премахнати.
• 1973 г. – към общността се присъединяват Великобритания, Ирландия и Дания. Това е първото разширение на съюза.
• 7-10 юни 1979 г. – провеждат се първите избори за Европейски парламент. Първоначално неговите депутати са 410 с 5-годишен мандат.
• 1981 г. – за член на ЕИО е приета Гърция.
• 1986 г. – Испания и Португалия са приети в Общността. Така страните-членки стават 12.
• 7 февруари 1992 г. – подписан е Договорът от Маастрихт, с който се създава Европейският съюз. Този договор влиза в сила на 1 ноември 1993 г.
• 1995 г. – към Съюза се присъединяват Австрия, Финландия и Швеция.
• 1999 г. – еврото се въвежда за употреба в 12 страни (Еврозоната) за банкови и счетоводни операции. На 1 януари 2002 г. влизат в употреба евробанкноти и монети.
• 1 май 2004 г. – в Европейския съюз са приети 10 нови страни-членки – Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Естония, Латвия, Литва, Словения, Кипър и Малта.
• 1 януари 2007 г. – приети са България и Румъния. С това европейският съюз достига до днешния си състав от 27 държави.

В кои области си сътрудничат страните от ЕС?

• Политика на солидарност:
•    Регионална политика – тя се изразява най-общо в пренасочване на средства от богатите към бедните страни. Средствата се използват за засилване на развитието в изоставащите райони, за подпомагане на безработните в търсенето на работа, за модернизиране на селското стопанство, за изграждане на транспортна инфраструктура и проекти, свързани с опазване на природната среда. Тази политика се финансира от европейските социални фондове. Проектът, по който ние работим, също се финансира от тези фондове, а по-точно – от Европейския социален фонд;
•    Обща селскостопанска политика – нейна основна цел е осигуяване на добър стандарт на хората, занимаващи се със земеделие, разумни цени на продуктите, модернизиране на земеделската инфраструктура;
•    Социална политика – основна цел е да се преодолеят най-фрапантните форми на неравноправие в Европейския съюз, да се поощрява създаването на нови работни места, да се защитават и укрепват основните социални права, приети с Договора от Маастрихт – справедливо заплащане, добри условия на труд, равностойно отношение към всички, закрила на децата, възрастните хора и хората с увреждания.
• Политика на подкрепа на иновациите:
• Околна среда и устойчиво развитие – работи се по различни проблеми –  шум, отпадъци, защита на естествените местообитания, емисии от газове, чистота на водните басейни и т.н. Целта е да се запази чистотата на въздуха, почвите, водите, да се запази биоразнообразието и да се подобри здравето и безопасността на хората;
• Технологични иновации – финансират се научни изследвания и развитие на технологиите в областта на здравеопазването, храните, информационните технологии, нанонауките, енергията, околната среда, транспорта и др. подкрепят се професионалното развитие и сътрудничеството между научните работници
• Енергия – основни цели на тази политика са пестене на енергия, развитие на алтернативни възобновяеми енергийни източници, повишаване на енергийната ефективност

Кои са символите на Европейския съюз?

• Знаме – знамето на ЕС представлява 12 златни звезди на син фон. Броят на звездите не е свързан с броя на членовете на съюза, макар че първото предложение е било точно такова. Числото 12 е символ на равновесие, пълнота и съвършенство. Знамето е създадено през 1955 г. от Съвета на Европа – организация на европейските страни, която се занимава най-вече със защита на сигурността и човешките права. През 1986 г. това знаме се приема от Европейската общност като официален символ, това е потвъредно и с Договора от Маастрихт. Много важно при изобразяването на този символ е положението на звездите – с връх, сочещ право нагоре и поставени като часовете на циферблат.
• Химн – химн на ЕС е “Одата на радостта” от Деветата симфония на Бетовен. Тя е композирана по стихотворение на Фридрих Шилер и изразява идеята за братство, равенство и свобода. През 1972 г. Съветът на Европа я приема за свой химн, а през 1985 г. тя е приета за химн и на Европейския съюз. Изпълнява се само като инструментален съпровод, без текст. Имало е опити да се създаде текст на латински, за да не е на никой от езиците, говорещи се  в ЕС, но това предложение не е било прието.
• Мото – мотото на ЕС – “Единство в многообразието” е създадено през 2000 г. по неофициален път – като са събирани предложения от ученици от цяла Европа в специален Уеб-сайт. Това мото, леко изменено – “Единни в многообразието” ще бъде записано и в Европейската конституция при нейното приемане.
• Ден на Европа – 9 май. Денят на Европа е обявен на среща на ръководителите на страните от ЕС в Милано през 1985 г. Датата 9 май е избрана в чест на френския външен министър Робер Шуман, който на 9 май 1950 г. се обръща към междунаодните медии с декларация, която призовава европейските страни да обединят производството си на въглища и стомана като “първа реална стъпка към създаването на европейска федерация”. Това предложение да се обединят страни, които до преди 5 години са били във война остава в историята като “Декларацията на Шуман” и се счита за основополагащо на днешна обединена европа. Денят на Европа  символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. В България този ден е обявен за честване през 2005 г.

Как се управлява Европейският съюз?

• Европейски парламент – той е учреден през 1979 г. Тогава са проведени първите всеобщи преки избори за 410 евродепутати с 5-годишен мандат. Броят на депутатите от всяка страна е пропорционален на боя на населението. Сега европейският парламент има 785 депутати, като най-голям брой има Германия – 99, а най-малък – Малта – 5. През юни тази година ще се проведат избори за европейски парламент, като броят на депутатите е намален според Договора от Ница на 736. България ще има 18 депутати. В парламента депутатите са разделени на парламентарни групи според политическите си позиции. Най-голяма е групата на Европейската народна партия – Европейски демократи (ЕНП - ЕД) с 275 члена, следват я Европейските социлаисти с 217, Алианс на либерали и демократи за Европа – 104, Съюз “Европа на нациите” – 44, европейски свободен алианс (зелени) – 42. В началото на 2007 г. е създадена група на националистите – “Идентичност, традиция и суверенитет”, но тя се разпада през ноември същата година поради оттеглянето на румънските представители. Европейският парламент заседава всеки месец на редовни сесии в Страсбург, извънредните и допълнителните сесии са в Брюксел, а офисите и комисиите – в Люксембург. Основна задача на Европарламента е приемането на законовите актове на Съюза и на начините на изразходване на бюджета.
• Европейска комисия – това е изпълнителният орган на ЕС. Състои се от 27 “комисари” – по един представител на всяка страна-членка. Председател е Жозе-Мануел Барозу. Представител на България в Комисията е Меглена Кунева – комисар по защита на потребителите. Европейската комисия има законодателна инициатива, контролира изпълнението на бюджета и спазването на европейското законодателство. Нейно седалище е Брюксел, но има офиси в Люксембург, както и представителства във всички страни от ЕС и в много други световни столици. За Европейската комисия в момента работят около 23 000 души.
• Съвет на Европейския съюз – този орган се състои от ресорните министри на всички страни в Съюза. Според това, на каква тема ще е посветено заседанието с еизпраща съответният министър, който е упълномощен да взима решения от името на страната си. Съветът се управлява на ротационен принцип – всяка страна председателства Съвета за 6 месеца. В момента Съвета на ЕС е под председателството на Чехия, а от 01.07.2009 ще премине към Швеция. България ще председателства Съвета през 2018 г. Съветът на ЕС има и постоянно ръководство, наречено секретариат. Генерален секретар е Хавиер Солана.
• Европейски съвет – състои се от министър-председателите (или президентите) на страните-членки и неофициално е наречен “среща на върха”. Събира се 4 пъти годишно и решава най-важните и глобални въпроси, свързани с политиката и равитието на Европейския съюз.

ПОЗНАВАМЕ ЛИ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ?

Из “Основни начала”

1. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
2. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
3. Трудът се гарантира и защитава от закона.
4. Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
5. Частната собственост е неприкосновена.
6. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Из “Права и задължения на гражданите”
Основни права:

1. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
2. Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
3. Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
4. Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
5. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
6. Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
7. Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
8. Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
9. Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
10. Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
11. Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
12. Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
13. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
14. Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
15. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
16. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
17. Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
18. Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
19. Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
20. Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
21. Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
22. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
23. Всеки има право на образование. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
24. Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
25. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.
26. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
27. Основните права на гражданите са неотменими. Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Задължения на гражданите:

• Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
• Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.
• Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
• Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
• Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
/извадки/

Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

Принципи на закрила

• Закрилата на детето се основава на следните принципи:

1. зачитане и уважение на личността на детето;
2. отглеждане на детето в семейна среда;
3. осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;
4. специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;
5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
7. временен характер на ограничителните мерки;
8. незабавност на действията по закрила на детето;
9. специализирани здравни грижи за детето;
10. превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;
11. контрол по ефективността на предприетите мерки.

Мерки за закрила

• Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:

1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. осиновяване;
4. настаняване в приемно семейство;
5. настаняване в специализирана институция;
6. полицейска закрила;
7. специализирана закрила на обществени места;
8. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
9. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
10. осигуряване на правна помощ от държавата;
11. специални грижи за децата с увреждания;
12. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък "Конвенцията от 1996 г.".

• Специална закрила се осигурява на:

1. дете в риск;
2. дете с изявени дарби.
Права и задължения на родителите

• Всеки родител може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.
• Родителят има право да бъде информиран и консултиран за всички мерки и действия, предприемани по този закон.
• Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 16-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.
• Родителят е длъжен да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
• Разпоредбите по предходните алинеи се прилагат и по отношение на лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на деца.

ПРАВА НА ДЕТЕТО

• Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
• Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.
• Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
• Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
• Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
• Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
• Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
• Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.
• Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
• Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
• Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.
• При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители и на другите членове на обществото, както и да спазва обществения ред и изискванията на общественото здраве и морал.