Преди много години на площада на едно планинско село се появила тайнствена каменна плоча. Когато хората я видели започнали да се чудят какво е нарисувано на нея. Само кмета нищо не виждал. Внезапно върху плочата кацнала бяла лястовица, която им заговорила с човешки глас:
-Мили хора, това е книга написана на древен език. Никой не може да я прочете без феята на истината. Трябва да я намерите и да попитате защо книгата се е появила магически във вашето село. Потърсете двама доброволци, които да поведа на път и да минем през всички препятствия.
Никой не искал да си остави работата и да стане доброволец само две деца сирачета решили, че няма какво да губят и тръгнали след ластовицата. Наричали се Марица и Янко. Пътят бил дълъг и изморителен. Въврели, въврели и стигнали до едно дърво, което задавало само въпроси. Вместо да отговарят на въпросите децата го попитали знае ли къде е вълшебницата на истината. Дървото ги попитало във отговор „Днес ще вали ли дъжд?”. Децата много се учудили и продължили пътя си. Повървели още малко и видели, че лястовичката е кацнала върху едно цвете ,което се оплаквало и нареждало :
-Махни се от листата ми! Натискаш ми стеблото! Какво искаш?
Цветето било толкова лошо и капризно, че не посмели нищо да попитат и продължили пътя си. Постепенно навлезли във гората, където имало много различни храсти върху които червенеели плодчета. Децата искали да си откъснат, но храста се намръщил. Отдръпнал бодливите си клони и им поискал малко вода в замяна. Те нямали какво да му дадат и затова продължили гладни и жадни. Постепенно стигнали до една красива поляна. Докато се радвали на водата и чистото поточе, храстите се отворили и на поляната изтичали момиче и куче. Феята била червенокоса и луничава, а кучето добродушно ги подушило и размахало опашка.
-Добър ден! Знаете ли къде е феята на истината?-попитал Янко.
Момичето погледнало към лястовицата и отговорило просто:
-Аз съм феята, а вие сте много гладни и уморени, заповядайте в моята хижа.
Тя ги повела през гората, която свеждала клони пред краката им.
-Аз съм Роза, вълшебница на истината, какво ви води насам?
Децата разказали за тайнствената плоча и я попитали какво да правят.
Вълшебницата първо ги нахранила а след това замахнала със наметалото си и казала:
- Върху нея на древни езици са написани страховете на хората за бъдещето. Трябва да им кажете, че няма от какво да се боят, защото бъдещето е прекрасно, а тези които нищо не виждат на плочата просто нямат страхове.
Децата се успокоили, а феята Роза им напълнила джобовете с бонбони и корабийки. Изпратила ги обратно до края на гората по пътя към селото. Когато се завърнали всички ги заразпитвали с нетърпение и почуда. Оставили плочата на видно място, но вече никой
