Archive for април, 2023

Благодарим на всички родители, ученици и учители на 26.СУ “Йордан Йовков“, които се включиха в почистването на училищния двор по случай Деня на Земята – 22.април!
Цялата седмица бе изпъстрена с инициативи: открихме две изложби с рисунки и фотографии, имахме посещение от Дойчин Боянов, който увлекателно разказа на децата за природен парк Витоша, попълвахме анкета, малките ученици попълваха онлайн „Природен лексикон, в часа на класа бяха проведени беседи за това как да опазваме нашия дом– Земята.
А в съботния ден се събрахме на Семеен празник в училищния двор и с общи усилия го превърнахме в едно облагородено и приятно място за спорт и игри. Учениците от 4.а клас бяха подготвили изложба „Нашите послания към Земята“, учениците от 4.б клас пък подготвиха изложба с макети на дървета и проекти, ученици от гимназията подготвиха презентации: „Природен парк Витоша“, „Пътят на една бутилка“, „Денят на Земята“.
Така заедно се трудихме и забавлявахме, но най-вече показахме с личен пример на децата как трябва да се грижим за нашето училище.

Международният Ден на Земята всяка година се отбелязва на 22.април. Той е един повод да се замислим какви грижи полагаме за нашия общ дом– планетата Земя.
За първи път Денят се отбелязва на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. През 1990 г. празникът е обявен за международен, а България е една от първите страни, присъединили се към тази инициатива. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.
През тази година призивът към нас е: Инвестирайте в нашата планета, вдъхновете се и действайте смело, въвеждайте иновации и ги прилагайте справедливо.
Всяко училище да получи образователна информация за климата и опазването на околната среда.
Едни от най-големите екологични проблеми на планетата Земя са: замърсяването с пластмаси и безогледното изсичане на дървета.
Призивът на организаторите на честването Деня на Земята е да посадим дърво и да почистим околните пространства и паркове. Също да се замислим за проблема с така наречената „бърза мода“. Зад всяка дреха в магазина стои разрушителна индустрия, която лишава Земята от нейните ресурси. И не на последно място – да живеем здравословно и да използваме хранителните продукти икономично – да не разхищаваме храната и по възможност да купуваме местни храни, защото така се избягва проблемът с транспорта на храни, който също замърсява.
Ние не можем да повлияем на глобалните разрушителни процеси, които замърсяват природата, но можем да се погрижим чрез личното си отношение да пестим природните ресурси, да живеем здравословно и да отделяме по-голямо внимание в ежедневието си на това как изразходваме водата, електричеството, хранителните продукти. Дребни на пръв поглед неща, но важни за планетата Земя.

От семето до дървото
• Всички сме се питали някакви въпроси от сорта „Колко време му е нужно на семето да стане голямо дърво?“ или „Колко време е нужно на пластмасата да се разгради?“. Днес ще отговорим и на двата, но тук ще намерите отговора само на първия въпрос, ако искате да намерите отговора на другия въпрос може да прочетете и другата статия. Освен отговора на въпроса ще намерите и няколко интересни факта за гората и опазването и възтановяването и.
• Времето, необходимо на семето да стане дърво, зависи от вида на дървото и от условията на растеж. Някои дървета могат да достигнат височина от няколко метра за няколко години, докато други може да отнемат десетилетия, за да достигнат пълното си развитие.
• Например, бамбуковите растения могат да израснат до пълна зрялост за около 3-5 години, докато горските дървета, като дъба или секвоята, могат да отнемат 50 години или повече, за да достигнат максималната си височина и да развият солидно дървесно стъбло.
• Все пак, имайте предвид, че условията на растежа играят важна роля. Дърветата, които растат в благоприятни условия, като изобилие на светлина, вода и хранителни вещества, могат да се развиват по-бързо, докато тези, които растат в по-неуспешни условия, може да се развиват по-бавно.
• В крайна сметка, времето, необходимо на семето да стане дърво, е уникално за всяко дърво и за всеки даден регион на света.
• Сега нека да се прехвърлим към темата ни с гората. Първият въпрос, на който ще е отговорим е „Колко време е нужно да се възтанови една отсечена гора?“.
• Времето, необходимо за възстановяване на една отсечена гора, зависи от много фактори, като вида на дърветата, които са били отсечени, методите за отсичане и изваждане на дърветата, както и от климатичните условия в района.
• При някои видове дървета, като дъб, бук и габър, може да отнеме няколко десетилетия, за да се възстановят екосистемите след отсичането на гората. При други видове дървета, като плевенски бор, може да се получи бързо възстановяване на гората, в рамките на няколко години.
• Освен това, когато гора е отсечена, това не води само до прекъсване на растителния покрив, но също така може да доведе до загуба на животински видове, земеделски площи и водоеми, които са свързани с тази гора. Така че, възстановяването на една отсечена гора може да отнеме години, дори десетилетия, за да се възстановят екосистемите, които са били унищожени.
• В крайна сметка, времето, необходимо за възстановяване на една отсечена гора, е уникално за всяка ситуация и зависи от много фактори.
• Вторият въпрос, който спечели нашето внимание е „До какво води безразборното отсичане на горите?“.
• Безразборното отсичане на горите може да има сериозни негативни последици за екосистемите, животните и хората, които зависят от тях за своето съществуване. Ето някои от последиците:
1. Загуба на биоразнообразието: горите са дом на милиони животински и растителни видове. Безразборното отсичане на горите води до загуба на техния животопис и насекомите и други животни, които зависят от тях, за да живеят. Това може да доведе до изчезването на много видове и към нарушаване на хранителната верига.
2. Климатични промени: Горите играят важна роля в борбата срещу изменението на климата. Те поемат големи количества въглероден диоксид от атмосферата и го съхраняват в тяхната биомаса. Когато горите са отсечени, този въглероден диоксид се освобождава обратно в атмосферата, като допринася за увеличаването на глобалните емисии на парникови газове.
3. Загуба на почвеното покривало: Отсичането на горите може да доведе до размиване на почвата и загуба на почвеното покривало. Това може да доведе до засушаване на земята, намаляване на плодородието на почвата и нарушаване на растежа на културните растения.
4. Повишаване на риска от наводнения: Горите помагат да се задържа водата във водните басейни и да се намалява риска от наводнения. Когато горите са отсечени, повърхността на земята е изложена на директен контакт с водата, което може да доведе до увеличаване на риска от наводнения.
• Последният въпрос на който ще отговорим днес е „Как да опазим горите?“.
• Ето няколко начина, по които можем да помогнем за опазването на горите:
1. Рециклиране: Рециклирането на хартията и картона може да намали нуждата от отсичане на горите. Можете да намалите вашата консумация на хартия и да рециклирате хартиените продукти, за да помогнете за опазването на горите.
2. Купуване на продукти, направени от устойчиви материали: При избора на продукти, като хартиени изделия и мебели, избягвайте продукти, които са направени от материали, произведени чрез отсичане на гори. Вместо това изберете продукти, които са направени от устойчиви материали, като например бамбук или рециклирани материали.
3. Подкрепа на устойчивото горско стопанство: Подкрепяйте горското стопанство, което се извършва устойчиво. Това означава подкрепа на горските стопани, които управляват горите по начин, който е приемлив за екосистемата.
4. Посадете дърво: Посадете дърво или се включете в програми за залесяване на места, където е имало отсичане на гори. Това може да помогне да се възстанови екосистемата и да се увеличи броя на дърветата, които поглъщат въглероден диоксид.
5. Намаляване на потреблението на дърва: Ограничете потреблението на дърва като избягвате използването на камина, гориво за барбекю или дървени мебели, които не са от устойчиви източници. Вместо това използвайте газ или електричество за отопление и готвене и изберете мебели, които са направени от устойчиви материали.
Янис Благоев и Мелиса Костова, 9.а клас

Пластмасовите бутилки, които изхвърляме, могат да се разграждат до 1000 години, преди да се разпаднат напълно.
Въглеродният диоксид (CO2) е един от основните въглеродни газове, отговорни за изменението на климата. Нивата му в атмосферата са на най-високо ниво за последните 800 000 години.
По-малко от 1% от водата на Земята е подходяща за питейна вода, а замърсяването на водите продължава да намалява този воден ресурс.
Изгарянето на горива за производство на електроенергия е голям източник на замърсяване на въздуха, водата и почвата.
Около 80% от замърсяването на океаните се дължи на дейността на хората, като най-големите източници на замърсяване са пластмасовите отпадъци, пестицидите и отработените масла.
Замърсяването на въздуха може да доведе до сериозни здравни проблеми, като белодробни заболявания, бронхит и астма. В някои градове по света, качеството на въздуха е толкова лошо, че местните жители носят маски, за да се предпазят от вредните частици във въздуха.
Изливането на нефт в океаните е тежко престъпление срещу околната среда. При излив на нефт, той попада във водата, където може да убие рибата, морските костенурки и други морски животни. Когато нефта се разлее на плажовете, той може да унищожи местната флора и фауна, а също и да причини икономически щети за местните общности, които живеят от туризма.
По-голямата част от замърсяването на Земята е предизвикано от човешката дейност. Отработените горива, отпадъците от производството и транспорта, индустриалните емисии и др. са големи източници на замърсяване.
Един от основните видове замърсяване на Земята е замърсяването на въздуха. Това се дължи на голямото количество от емисии на вредни газове, като диоксид на въглерода и други.
Замърсяването на водата е сериозен проблем за много градове по света. В някои места, водните източници са толкова замърсени, че водата е непригодна за пиене.
Замърсяването на планетата може да доведе до смъртоносни бедствия. Високото ниво на водата, заради топенето на ледниците и глобалното затопляне, може да предизвика наводнения и прекомерна влажност.
Около 8 милиона тона от пластмасата се хвърлят в моретата на Земята всяка година, което може да има тежки последствия за екосистемите на морските животни и за хранителната верига като цяло.

Информацията подбраха: Мелиса Костова и Янис Благоев от 9.а клас

Това е история за три пластмасови бутилки, празни и раздадени.

Техните срещи са на път да се разминат с резултати, които влияят не по-малко от съдбата на планетата. Но те не винаги са били по този начин. За да разберем къде се озовават тези бутилки, първо трябва да проучим техния произход.
Героите на нашата история са заченати в петролна рафинерия. Пластмасата в телата им е образувана чрез химическо свързване на молекулите на петрола и газа заедно за получаване на мономери. На свой ред тези мономери са свързани в дълги полимерни вериги, за да направят пластмаса под формата на милиони пелети. Те са претопени в производствените предприятия и реформирани във форми за създаване на еластичния материал, който изгражда телата на тризнаците. Машини напълнили бутилките със сладка мехурчеста течност и след това те са опаковани, изпратени, купени, отворени, консумирани и безцеремонно изхвърлени. И сега тук лежат, на ръба на неизвестното.
Първа бутилка, като стотици милиони тонове пластмасови събратя, завършва на сметището.

Това огромно сметище се разширява всеки ден, тъй като влиза повече боклук и продължава да заема място. Докато пластмасите стоят там, компресирани сред слоеве други боклуци, дъждовната вода тече през отпадъците и абсорбира водоразтворимите съединения, които съдържат, и някои от тях са силно токсични.

Заедно те създават вредна яхния, наречена инфилтрат,която може да премине в подпочвените води, почвата и потоците, това води до отравяне на екосистемите и увреждане на дивата природа. Разлагането на една бутилка може да отнеме агонизиращи 1000 години.

Пътуването на втората бутилка е по-странно, но, за съжаление, не по-щастливо. Тя плува на струя, която достига до поток, който се влива в река, и река, която достига до океана.

След изгубени месеци в морето, тя бавно е въвлечена в огромен водовъртеж, където се натрупва боклук, място, известно като Голямото тихоокеанско боклучище. Тук океанските течения са уловили милиони парчета пластмасови отпадъци. Това е един от петте пълни с пластмаса водовъртежа в световните морета. Места, където замърсителите превръщат водата в мътна пластмасова супа.

Някои животни, като морските птици, се заплитат в бъркотията.

Те и други бъркат ярко оцветените пластмасови парчета с храна.Пластмасата ги кара да се чувстват сити, когато не са, така че умират от глад и предават токсините от пластмасата нагоре по хранителната верига.

Например, яде се от риба фенер,рибата фенер се яде от калмари,калмарите се ядат от риба тон,и рибата тон се яде от нас.

И повечето пластмаси не се разграждат, не са биоразградими,което означава, че те са обречени да се разпадат на все по-малки парчета наречени микро пластмаса, които могат да се въртят в морето вечно.

Но бутилка три е пощадена от жестоките чистилища на своите братя.

Камион я докарва до завод където тя и спътниците й са притиснати и компресирани в блок. Добре, това също звучи доста зле, но се дръж. Става по-добре..Блоковете са нарязани на малки парченца, които се измиват и разтопяват,така че те се превръщат в суровини, които могат да бъдат използвани отново.Като по магия, бутилка три вече е готова да се прероди, като нещо съвсем ново.

Така ние опазваме природата като хвърляме бутилката в коша за отделно събиране на отпадъци.

-Здравей, Стефчо!
– Здрасти!
– Какво е да си първокласник?
-Много ми харесва.
– Кое харесваш повече училището или музиката?
-И двете.
-Защо? Нямаш ли нещо, което да ти харесва повече?
-Не, защото когато учиш, можеш да работиш после.
-От кога свириш на гайда?
-От 3-годишен. Първата ми гайда беше, когато бях на 2 годинки.
-Кой те запали по гайдата?
-Тате, той също свири на гайда?
– Промени ли те участието в „България търси талант“?
-Да!
– Как?
– Станах по-добър.
-Как се чувстваше на голямата сцена?
-Страхотно!
-А не те ли беше страх?
-Не, беше ми забавно.
– Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
– Зъболекар, учител по гайда и пианист.
-Е как ще работиш и трите или трите наведнъж?
– И трите наведнъж.
– Стефчо, какво ще пожелаеш на нашите ученици?
– Да са добри и да слушат учителите си.
-Благодаря ти Стефчо за хубавото интервю!
– Няма защо.
Виктория Орловска, 8.а клас