Archive for ноември, 2020

Скъпи ученици, родители и колеги,

Днес, 9 ноември 2020 г. се навършват 140 години от рождението на писателя Йордан Йовков. Днес 26-то училище празнува! Празнуват всички, които са свързали живота си с него. Горди сме, че именно Йордан Йовков е нашият патрон. Щастливи сме, че нашите деца растат с неговия приказен свят и от него се учат да бъдат човеци.
Йовков създава своите творби в смутно време – войни, национална катастрофа и несбъднат национален идеал, икономическа криза и политически превратности. Свидетел и сам преживял бедност, болести и срещи със смъртта, чрез героя си Моканина изплаква: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“. Но онова, което буди възхищение, е неговата изумяваща вяра в човека и в доброто,

140 години от рождението на Йордан Йовков

В гористите хълмове на Източния Балкан, в китното селце Жеравна през далечната 1880 г. се ражда Йордан Йовков.
Детството и ученическите години му преминават в Жеравна, в Котел, а по-късно в Първа мъжка гимназия в София.
Когато се обучава в Школата за запасни офицери, отбивайки военната си служба в Княжево, бъдещият писател дори не подозира, че именно тук след години училището ще носи с достойнство и чест неговото име и ще стане продължител на духовното му наследство.
В едно свое свидетелство Йовков споделя: “ Бях много усамотен и затова много четях. Тогава се зачетох в литературата изобщо. Сякаш те бяха най-сладките ми и възторжени часове на четене“.

Село Жеравна е сгушено в подножието на Стара планина. Районът е обитаван още от древността – някога на това мястото се е намирало древното тракийско селище Потук.
Името Жеравна произлиза от славянската дума „жернар“, което означава воденица. Това се потвърждава с откриването на много воденици в района. В близкото минало името на селото било Жеруна, но след освобождението постепенно се е променило в Жеравна.
През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски и културен център с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Разцветът и развитието на Жеравна се дължи главно на факта, че се намира на важен път към Търново. В селото основно са се развивали занаятите, животновъдството и търговията.

Разказ на Ирина Петрова (домакин в 26.СУ „Йордан Йовков“)

–Може ли да ни разкажете малко за детството си? Как си спомняте Княжево тогава?
–Аз живея много близо в блоковете покрай производството на кроасани ,,Пендор“ и когато сме дошли са живеем тук е било през януари месец 1962 година и аз тогава съм направила 3 годинки тук. От тогава живея в Княжево, учила съм в 26-то училище от 1 до 8 клас. Княжево беше много различно от сега, сега има много ново строителство, даже бих казала че се попренасели, тогава имаше доста по-свободни места- полянки, където децата да играят. Например на мястото на блока срещу училището имаше едно голямо място, то беше черешова градина, разбира се, имаше си стопани.

Всяка година на 1. ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейният морал.
Едни от най-известните будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Иван Вазов, Йордан Йовков, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и още много българи, оставили следа в културната ни история.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1. ноември за Ден на българските народни будители.

Ивайло Христов е треньор по акробатика.Той и жена му са завършили средно образование в спортното училище на ЦСКА ,,Ген. Владимир Стойчев“ и висше образование в ,,НСА“ (Национална Спортна Академия). Има множество медали, като първия си печели през 1996 г.- бронзов, 1997г.- сребърен и 1998 – златен (който печели на Републиканското).Той е впечатляващ акробат, треньор и човек, а преди всичко и мой вуйчо.
Какво е специалното на професията според Вас?
-Да си треньор е не само професия, а истинско удоволствие. Специалното е, че не всеки има възможността да се занимава с този красив спорт.
Защо един млад човек би избрал тази професия?

Крилете на надеждата

Надеждата е лястовица бяла,
разперваща свободно своите криле.
Една-единствена, но оцеляла
с невинното си чисто сърчице.

И долетя надеждата крилата,
та всеки плач със песен замени.
Със вяра спусна се от небесата,
живота бурен в миг да възкреси.