Съвременните деца много обичат да четат фентъзи и сега ще имате възможност да прочетете няколко авторски текста на съвременна училищна тематика с подчертан привкус на фентъзи. В този брой ще имате удоволствието да прочетет три интересни разказа на една тема.
Сами в училище
Звънецът би.
-Хей, Мая, Калоян ще ходите ли на концерта довечера? – попита Станислава.
– Мислех, че е утре – каза Мая.
– Да – учуди се Калоян – аз също.
– Толкова сте разсеяни. Днес е. Искате ли да се чакаме в този кабинет?
– Но тук ще е заключено – каза Калоян.
– Аз ще взема ключовете от директора.
– Добре.
– Става.
Мая и Калоян чакаха в седем часа в кабинета по математика и изведнъж вратата се затръшна. Чу се завъртане на ключ. Мая изтича до вратата и дръпна дръжката, но вратата беше заключена.
– О, не. Чистачката ни заключи!
-Не, бях аз, глупаци! – чу се гласът на Станислава отвън.
– Наистина ли мислихте, че ще ви поканя на концерта на готините?
– Отключи ни веднага! – каза Калоян.
– О, колко смело. Ще се видим утре!
Чуха се стъпки, които бавно се отдалечиха.
– Какво ще правим?- Мая започна да обикаля притеснено.
– Пази се! Ще разбия вратата.
Преди момичето да успее да възрази, Калоян се засили, удари вратата с рамо и падна на земята.
-Да. Получи ти се.
Той стана и се изтупа. Чуха се стъпки, които се приближават.
– Дали това е Станислава?- каза уплашено Мая.
– Не мисля, – рече Калоян – тези стъпки са по-тежки…
– КРАДЕЦ!!! – казаха едновременно двамата.
Те загасиха лампата. Калоян взе един стол и застана до вратата, а Мая намери един чувал. Те си съставиха един план. Когато крадецът влезе, Калоян го удря със стола, а Мая му захлупва чувала и го връзва.
Чу се завъртане на ключ. „Дали крадците отключват?”- запита се Мая, но вече беше късно за съмнения. Вратата се отвори. Човекът падна на земята от удара с чувал на главата и завързан. Калоян светна лампата. Крадецът беше охраната на училището и явно бе изпаднал в безсъзнание.
– Какво направихме!?- каза Мая- Бързо го отвържи!
Те го отвързаха и го поставиха на един стол.
– Ами сега? – хвана се за главата Калоян.
– Ъъъ…….- простена охраната.
Двамата побягнаха през отворената врата.
На другата сутрин Станислава им каза:
– Успелите да избягате! Сега можете да дойдете на концерта с мен.
– Но ние не искаме – отвърна Мая.
Изведнъж всички спряха разговорите си, което не беше добре за междучасие.
– Знаете ли, че аз съм най- популярното момиче в училище.
– Да, но не ни интересува, аз и Мая ще отидем заедно каза смело Калоян.
И това може да е краят на историята, но е само началото на едно приятелство, а може би дори още нещо.
Владимира Фердинандова VI б
Сам в училище
Запознайте се с Филип. Той е едно 16 годишно хлапе от Ню Джърси. Филип е едно от многото деца унижавани и подигравани в училище, защото носи очила и винаги си учи уроците навреме. Но това както се досещате не се харесва много много на връстниците му, и за това не веднъж са чупени очилата му, взиман е обядът му и още много други неприятности. Той повечето пъти е забравян в училище и заключван от охраната, понеже е много умен в повечето пъти излизал навън докато още било светло. Филип си харесваше едно момиче от неговия клас на име Евелин. Евелин знаеше, но не искаше да разбира. Тя знаеше всичко за него.
Беше краят на октомври и това значи, че наближаваше Хелоуин. Всички много се вълнуваха за празника. Евелин и нейните приятелки организираха парти по случай Хелоуин. Те поканиха всички, включително и Филип. Той разбира се много се зарадва си каза:
-Ооо, супер най-накрая ще мога да призная чувствата си на Евелин!
На 31. октомври сутринта вече всички бяха в училище с костюмите си за вечерта. Филип беше облечен като Хари Потър, а Евелин като Дороти.
Но дори и Хелоуин не отмени учебния ден. Към 18 часа последният звънец удари и това значи, че трябваше да си ходят, но в този случай, че отиват на партито на Евелин.
И този ден не правеше изключение за Филип, защото пак го заключиха в училище. Този път той се отчая и не потърси начин да излезе.
След около час се чу силен шум все едно че има земетресение. Филип така се изплаши, скокна като великденско зайче.
Оказа се така, че под училището се крие демонът Белфегор, който се превръщал в каквото си пожелае.
През това време Евелин преглеждаше списъка с гостите и видя , че само Филип го няма. Каза си:
-Сигурно пак са го заключили. Предполагам, че ще дойде след малко.
20 минути по-късно, притеснена, Евелин тръгна към училище да го потърси и видя, че цялото училище бе обградено от зелен пушек.
Вътре Филип бързо се скри в стаята по история, която за щастие беше отключена, но и ключът беше на вратата. Той заключи и реши да се поразрови дали някъде ще намери някаква информация за това чудовище, което дойде като гръм от ясно небе.
Евелин влезе от задната врата на училището и се запъти да търси Филип из стаите. Тя се сети, че неговият любим предмет е историята и може за се е скрил там. И позна. Момичето му извика:
-Филипе, отваряй аз съм Евелин!
Той й отвори и тя го попита:
– Какво става?
– Не знам! – каза той.- Ето тук намерих някаква информация.
– Казвай бързо! – Възкликна Евелин.
Филип започна да чете: ,,Под това училище се крие демонът Белфегор. Той се появява на всеки 1000 години за да вземе при себе си поредната жертва. Той се преобразява във всичко, което пожелае. За да го върнеш в неговия свят ще ти трябват стъклени топчета, кибрит и бензин. Направи го до 12 в полунощ, защото дори секунда по-късно може да доведе до края на света. И изречи следните думи: Ти върни се там, откъдето идваш и никога повече не се връщай 3 пъти. Кажеш ли го веднъж, той ще се върне след 1000 години, 2 пъти след 2000 години, но три пъти никога няма да се върне! Така че внимавай!”
– Майко мила! – Възкликна Евелин – Как ще се измъкнем оттук?!
– Не се спичай! Бързо към мазето, там има какво ли не! Бързо! – Успокои я Филип.
Те стигнаха в мазето и там имаше прътове, железни лостове, една голяма макара, кутии с бои, кашон със стъклени топчета, много кабърчета и други неща, които щяха да им помогнат.
Децата много бързо измислиха капани и се заеха съвсем тихо да ги залагат.
Евелин се качи на третия етаж и беше готова да замеря демона с кутиите с боя, когато дойде. И така стана Белфегор се беше преобразил като обикновен човек и тя много бързо хвърли кутиите и той се сгромоляса върху всичките кабърчета, поставени от Филип.
Демонът така ядосано извика и цялото училище се разтресе:
-Ей вие, безхаберни деца и такива, ще видите вие след малко къде отивате! В ада!
– Да бе, как пък не! – отвърна Филип, сипвайки бензин върху главата на демона и хвърляйки една запалена кибритена клечка.
Главата на Белфегор се запали и светна като тиквен фенер.
Филип и Евелин отидоха пред входа на училището и направиха кръг от бензина и разсипаха стъклените топчета в центъра на кръга.
Евелин го примами като извика:
– Ей ти горяща тиква такава, ела да ме хванеш! – И го подмами към кръга.
Тя много трябваше да побърза, защото имаше само 3 минути до 12 полунощ.
Белфегор й повярва и се озова точно при стъклените топчета на време, на които се подхлъзна и в това време Филип запали кръга и всичко пламна. Двамата заедно казаха заклинанието три пъти, а в това време демонът се превръщаше във всичките си лица, в които е бил. Белфегор изчезна.
-Браво, Филипе! – Възкликна Евелин и го целуна.
Филип бе толкова щастлив от факта, че любимата му го е целунала, че онемя.
Двамата се върнаха на купона, хванати за ръка и доволни от факта, че заедно са победили толкова мощен демон като Белфегор. До края на вечерта не спряха да си говорят и да се радват на празника и най-важното, те станаха най-популярната двойка в училище.
На другия ден Евелин написа в дневника си:
,,Много се радвам, че с Филип се събрахме и че победихме онзи демон. Това беше най-хубавият Хелоуин в живота ми”
На вратата и се позвъни. Тя отвори и Филип я чакаше с букет от червени рози.
Милета Борисова,6.б клас
Сам в училище
Звънецът би. Всички бързо изпразниха стаите и настана суматоха. Беше голямото междучасие, затова Дани реши да отиде до близкото магазинче, за да си вземе закуска. Когато излезе оттам, дворът беше празен, нямаше абсолютно никой.
-О не, отново закъснях за час! –каза си Дани и с бърза крачка влезе в училище. Когато отвори вратата на класната стая, там също нямаше никого.
-Къде е отишъл целият клас? –запита се момчето и влезе в съседната стая- там също беше празно.
-Ще се обадя на Марти.
Тит-тит-тит…
-Не вдига. Къде ли са отишли всички.
В този момент в края на коридора се появи малко момче и погледна Дани с празен поглед.
-Хей, знаеш ли къде са всички?
-Пази се! Внимавай много!- каза малкото момче и побягна стремглаво надолу.
-Хей, изчакай! Къде отиваш? За какво говориш? – извика Дани и побягна след момчето.
Тичайки по стълбите, той виждаше странни надписи и рисунки по стените: „Почакай още малко“, „Съвсем скоро ще дойде“, “Подготви се, той идва“.
Малкото хлапе спря пред една от стаите и каза с променен глас:
-Той е тук!
-Кой е тук, за какво говориш?
Момчето се обърна бавно към Дани.
-Това си ти!- каза момчето и изчезна.
Дани беше толкова уплашен, колкото и объркан. Отвори вратата, пред която беше застанало хлапето.
-Ехо, има ли някой? Какво става тук!? Нещо не е наред!
-Здравей, очаквах те!
-Хей, кой си ти, къде си?
-Точно тук, зад теб.
Дани се обърна уплашено и видя…
-Господине, това сте Вие, но какво правите тук, къде са всички?
-Няма никой друг – само ти и аз сме. А сега да поговорим по въпроса, за който сме се събрали – пристъпи бавно господинът.
– Научи ли си за теста, който ще имате днес- „Какво е интерполация?“, “Какво са синус и косинус?“, „Ами нулевия ъгъл?“…
Дани скочи от леглото, пищейки.
-О, не, днес имаме тест по математика!
Елица Якимова,6.б
