На 27.март в Националния исторически музей се проведе награждаването на конкурса „Като Левски”. Организаторите-читалище „Братя Миладинови” бяха се погрижили учениците, присъстващи на събитието, да получат своя урок по родолюбие, срещайки се с наследничката на Левски- госпожа Христина Богданова(правнучка на сестра му Яна). Г-жа Богданова разказа на децата интересни истории от живота на Дякона и добави, че:”Всеки един от нас е като Левски, стига да го пожелае и да го носи в сърцето си”.
В урока по родолюбие участваха ученици от столичните 1.СОУ, 30.СОУ, 97.ОУ, 108.ОУ, 26.СОУ и училища от гр.Самоков, гр.Радомир и Костинброд.
Нашата ученичка София Боянова от 6.а клас спечели първа награда за рисунка, а Ирина Ганчева от 6.б клас – първа награда за есе на тема „Като Левски”.
Организаторите на събитието бяха подготвили много награди и изненади за учстниците. Децата най-много се зарадваха на възможността да разгледат НИМ с екскурзовод.
Този урок по родолюбие ще остане задълго в детското съзнание!
От екипа на „26-тоДнес”
Представяме ви награденото есе:
Помним Левски
Левски-един велик Българин, носещ България в сърцето си. Пиша думата Българин с главна буква, защото много малко хора по онова време са се наричали българи с гордост, носели България в себе си, държали са на своето и са искали свобода за народа. Васил Иванов Кунчев е точно такъв. Предишно изречение завърших с ,,е такъв“. Левски за мен никога не е умирал, затова ще продължавам да мисля за него в сегашно, а не в минало време.
Аз предпочитам да не пиша за смъртта му, а за това, което е направил и това, което е оставил след себе си. Докато ние го помним, той ще бъде жив в СЪРЦАТА НИ! Левски още от млада възраст се е отказал от нормалния и спокоен живот, за да служи на родината си. И точно затова, за да бъде една личност велика, тя първо трябва да се откаже от себе си, от личното в името на националното. В откъс от книгата ,,Заветът на Левски“, Фани Попова-Мутафова е описала как Левски отрязва косата си и я дава на майка си, защото ако не му намерят тялото, когато почине, да му опеят косата и нея да погребат. Точно в този момент Левски вече е истински патриот, борещ се само и единствено за свободата ни!
Понеже темата е ,,Помним Левски“ тук искам да наблегна, че паметта не е само в литературата. Паметта е и във филмите, в музиката, в изобразителното изкуство, но най-вече в самите нас! Много велики автори в литературата са писали за Левски и не са му позволили да ,,умре“, а са му дали крила, с които да полети и ,,да живее“. Сред тези велики автори са Христо Ботев, Иван Вазов, Фани Попова-Мутафова и още безброй други. Самият Левски иска България да се освободи със собствени сили, а не свободата да ни бъде дар. Тези негови думи са много верни и се надявам да напътстват много млади хора днес.
Всички знаем историята му, всички му се възхищаваме, всички го помним и никога не ще го забравим!
ЖИВЕЙ В СЪРЦАТА НИ, АПОСТОЛЕ!
Ученическо есе на: Ирина Трифонова Ганчева
26 СОУ ,,Йордан Йовков“, 6.б клас
