Интервю с доц. Десислава Димитрова от БАН, основател на движението „Слоу фууд“ в България

08.11.2022

Вие сте доцент по ботаника. Как решихте да се занимавате с движението „Слоу фууд“?
Съвсем случайно, както става с любовта, влюбваш се от пръв поглед и така остава завинаги. На една международна среща бях, там чух за движението и така. От 2004 година досега не ми е омръзнало.
Откога съществува движението „Слоу фууд“ и каква е основната му дейност?
От 1979г. то започва като протест на група италианци срещу отварянето на ресторант „Макдоналдс“ на един от емблематичните площади на Рим. Тогава италианците решават да покажат на света, че освен фаст фууд като култура и храна(ако можем да я наречем култура) може да има и слоу фууд.
Коя от дейностите на организацията „Слоу фууд“ в България намира най-много поддръжници?
Като че ли най-много работим за проучване на местното хранително биоразнообразие. Ние пътуваме много по различни села, срещаме се с възрастни хора и записваме техни рецепти и също издирваме стари сортове, които биха могли да имат бъдеще. Много ще се радваме и децата да се приобщават все повече и повече.
Защо е важно да се насърчава родното производство?
Защото, на първо място, това ни прави независими от чужденците, тоест хранителната независимост ни гарантира бъдеще. Виждате сега какво се случва- кризата в Украйна, липсата на пшеница. Това би могло да бъде проблем, ако ние не си произвеждаме пшеница.

Кои от типично българските култури оценявате като най-полезни за здравето ни?
Всичко, което е отгледано по екологосъобразен начин е, е полезно. Разбира се, много са важни количествата, в които ги поемаме. Интересното е, че типични за българската кухня храни всъщност са чуждоземци, дошли при нас и намерили своето добро място като фасула, доматите, чушките, царевицата, тиквата… Всичко това са чужденци, намерили своето място у нас.
Смятате ли, че популярните напоследък храни като киноа, броколи, чиа могат да изместят нашите родни храни?
Не мисля. Смятам, че храните, които се произвеждат на територията на България могат да бъдат значително разнообразни, просто защото нашият климат е такъв. Много подходящ и в същото време – много разнообразен. Така че по научни данни нашият фасул не отстъпва по полезност и качества на чиата и киноата.
Кои са любимите ви български ястия?
Като че ли най-голямо кулинарно любопитство изпитвам към баницата. Защото е колективно ястие – не можеш да изядеш сам цяла тава. За да има баница, трябва да има семейство, което да се събере около тавата. Второ, в баницата можеш да сложиш всякакви плънки, което пък дава възможности за импровизация. А също така и за оползотворяване на остатъците в хладилника.
Какво ще посъветвате учениците от нашето училище и техните родители?
Аз ужасно много се радвам на това, което виждам (семеен празник, посветен на здравословното хранене – бел.ред.) и много бих се радвала да продължи този интерес към храната. Вие имате шанс, че много от вас живеете в къщи и можете да си произвеждате поне доматите и чушките за салатата, така че продължавайте в този дух и бъдете здрави!
Интервюто взе Янис Благоев(9.а клас)

Comments are closed.

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез имейл

Въведете имейл:

февруари 2023
П В С Ч П С Н
« дек.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728