| Фотогалерия | Селища около планината |
| История |
|---|
| Християнско културно наследство |
| Обша характеристика |
| Геоложко развитие и релеф |
| Почви |
| Вода |
| Климат |
| Флора |
| Фауна |
| Туризъм |
| Княжево |
|---|
| Владая |
| Мърчаево |
| Горна Баня |
| Суходол |
| Мало Бучино |
| Иваняне |
| Банкя |
| Клисура |
| Мала Раковица |
| Големо Бучино |
| Люлин |
| Дивотино |
| Драгичево |
Туризъм
Люлин е ниска и лесно достъпна планина, удобна за развиване на лек и приятен туризъм за жителите на населените места в нейните околности. Територията на зоната за развиване на туристически дейности е от кв. Михайлово на изток по границата на горския фонд и земеделските имоти над Банкя, Градоман, Мало Бучино, Суходол, Горна баня до Домуз дере; до моста на жп линията в югозападна посока над Княжевската танкова бригада до сливането на Кюлавски дол с р.Владайска, до границата на гората със земеделските имоти; на запад между границата на горския фонд и земеделските имоти на Владая до вододела на р.Струма и р.Искър; в северозападна посока на двете малки рекички през местността Пърчовица, Еленска глава, Карула и Райлово градище се преминава на север до кв.Михайлово.
Общата площ на територията е 3000 ха, в това число: 2080 ха гори – 1965 ха широколистни и 115 ха иглолистни. Ливадите са 118 ха, пасищата - 540 ха, а селскостопанските площи са 190 ха. Вилните зони в планината са обособени в зоната за туризъм и са над 80 ха.
Изходни пунктове за планината от София са Владая, Кнажево през Черния кос, през Домуз дере, Горна баня, Суходол, Мало Бучино – Големо Бучино, Банкя, кв.Михайлово.
Средищно място за туристически център, който се е наложил през последните 50 г., е местността На върха, до в.Смилица – 849 м надм. вис. с изходни пунктове Княжево, Черния кос и Горна баня. Местността е с равнинен терен като леко се извисява към билото.
До западните склонове на връх Дупевица и Добринова скала е разположена местността Стражарника, която е живописна с красивите си широколистни гори и поляни. От нея се открива красива гледка към Горна баня и Софийското поле. Изградената чешма е с хубава трапезна вода. Изходни пунктове към тази местност са Мало Бучино и Банкя. Местността е подходяща са изграждане на ски-център за обучение на деца.
Съществуващите пътища, алеи и пътеки са с наклони от 5 до 10 % и разкриват красиви пейзажи, ландшафти и местообитания в планината. Те откриват панорама към Витоша, Софийското и Пернишко поле.
От техническа гледна точка тези туристически алеи се нуждаят от ремонт, текущо поддържане и опресняване на маркировката. Дължината на алейната мрежа е известна :
В началото на миналия век, успоредно с полагане на основите на организирания туризъм на Витоша, туристическите дружества обръщат внимание и на Люлин планина. На събора Илинден в Княжево, на 20.07.1899 г. архитект Георги Козарев създава първото туристическо дружество. Това подтиква населението на Княжево за организиране на места и маршрути за отдих и туризъм не само във Витоша, но и в Люлин. Учреденият през 1924 г. Български ски-съюз организира през м. февруари на 1925 г. първото състезание по „Дълго бягане, техника и скок” с маршрут от връх Дупевица – м. Манастирски поляни – м. Кърлежа над вилна зона Черния кос. По-късно тук се провеждат тренировки и състезания по туристическо ориентиране за ученици. През 30-те години на миналия век жителите на Княжево организират ски-състезание под връх Дупевица за купа „Княжево”.
От с. Владая (местността около манастира „Св. Петка”) към Витоша туристите се включват в част от Европейския туристически маршрут Е4 – Черни връх – Верила – Рила – Пелопонес – Пиренеите.
От запад към Брезник до Руй планина Люлин граничи с Европейския зелен пояс, който е единственият екологичен коридор от Югоизточна към Западна Европа. Чрез него се цели опазването на ландшафти и стимулиране на устойчиво развитие на принадлежащите към тези области населени места. Туристическите коридори и маршрути експонират близкото природно и културно наследство на Обединена Европа.
За посетителите на Люлин в миналото са били създадени условия за краткотраен отдих и почивка. Каптираните извори в чешми са с приятна и пивка вода поради липсата на карбонатни скали. Чешми са изградени из цялата планина:
Известни за посетителите на Люлинския и Дивотинския манастир са чешмите в дворовете им. Пръснатите из планината чешми не пресъхват през лятото.
Из цялата територия на планината има местности за почивка с красиви гледки и поляни, обградени от широколистни гори. Под местността Бургийската скала има туристически заслон и чешма, наречена „Ловната”, където в миналото е бил сборният пункт на Княжевската ловна дружина.
Туристическите хижи са две, поради близостта и достъпността на планината до София. През последните 20 години те не се използват активно и са занемарени. Хижа „Манастирски поляни” е в Източния дял на Люлин в м. Манастирски поляни, известна още като Бонсови поляни. До хижата има изграден ресторант и малък бюфет. Тя отстои на разстояние от 0,5 км от Люлинския манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Наблизо е спирката на автобус №103 с начална спирка „Овча купел”. Подход и алея има и от Княжево – м. Черния кос.
В красивата местност Разкръсте под връх Райлово градище е построена през 1962 г. хижа Люлин. Тя има подходи от Перник, с. Дивотино и с. Люлин; от Банкя през кв. Михайлово; от Черния кос или от Бучинския проход. В миналото в тази местност членовете на ловната дружина на с. Дивотино са изградили заслони, които са били недостатъчни за развиваната активна туристическа дейност от Пернишкото туристическо дружество „Кракра Пернишки”.
В Люлин планина край Владая действа Правителственият санаториум, както и старият студентски белодробен санаториум.
Туристическите заслони са малко – над вилна зона Люлин, в м. Еленина бара, където има и хубава чешма край природната забележителност Вековна кория. Там има минерален извор и баня, малка черква Люлин е ниска и лесно достъпна планина, удобна за развиване на лек и приятен туризъм за жителите на населените места в нейните околности. Територията на зоната за развиване на туристически дейности е от кв. Михайлово на изток по границата на горския фонд и земеделските имоти над Банкя, Градоман, Мало Бучино, Суходол, Горна баня до Домуз дере; до моста на жп линията в югозападна посока над Княжевската танкова бригада до сливането на Кюлавски дол с р.Владайска, до границата на гората със земеделските имоти; на запад между границата на горския фонд и земеделските имоти на Владая до вододела на р.Струма и р.Искър; в северозападна посока на двете малки рекички през местността Пърчовица, Еленска глава, Карула и Райлово градище се преминава на север до кв.Михайлово.
Общата площ на територията е 3000 ха, в това число: 2080 ха гори – 1965 ха широколистни и 115 ха иглолистни. Ливадите са 118 ха, пасищата - 540 ха, а селскостопанските площи са 190 ха. Вилните зони в планината са обособени в зоната за туризъм и са над 80 ха.
Изходни пунктове за планината от София са Владая, Кнажево през Черния кос, през Домуз дере, Горна баня, Суходол, Мало Бучино – Големо Бучино, Банкя, кв.Михайлово.
Средищно място за туристически център, който се е наложил през последните 50 г., е местността На върха, до в.Смилица – 849 м надм. вис. с изходни пунктове Княжево, Черния кос и Горна баня. Местността е с равнинен терен като леко се извисява към билото.
До западните склонове на връх Дупевица и Добринова скала е разположена местността Стражарника, която е живописна с красивите си широколистни гори и поляни. От нея се открива красива гледка към Горна баня и Софийското поле. Изградената чешма е с хубава трапезна вода. Изходни пунктове към тази местност са Мало Бучино и Банкя. Местността е подходяща са изграждане на ски-център за обучение на деца.
Съществуващите пътища, алеи и пътеки са с наклони от 5 до 10 % и разкриват красиви пейзажи, ландшафти и местообитания в планината. Те откриват панорама към Витоша, Софийското и Пернишко поле.
От техническа гледна точка тези туристически алеи се нуждаят от ремонт, текущо поддържане и опресняване на маркировката. Дължината на алейната мрежа е известна :
В началото на миналия век, успоредно с полагане на основите на организирания туризъм на Витоша, туристическите дружества обръщат внимание и на Люлин планина. На събора Илинден в Княжево, на 20.07.1899 г. архитект Георги Козарев създава първото туристическо дружество. Това подтиква населението на Княжево за организиране на места и маршрути за отдих и туризъм не само във Витоша, но и в Люлин. Учреденият през 1924 г. Български ски-съюз организира през м. февруари на 1925 г. първото състезание по „Дълго бягане, техника и скок” с маршрут от връх Дупевица – м. Манастирски поляни – м. Кърлежа над вилна зона Черния кос. По-късно тук се провеждат тренировки и състезания по туристическо ориентиране за ученици. През 30-те години на миналия век жителите на Княжево организират ски-състезание под връх Дупевица за купа „Княжево”.
От с. Владая (местността около манастира „Св. Петка”) към Витоша туристите се включват в част от Европейския туристически маршрут Е4 – Черни връх – Верила – Рила – Пелопонес – Пиренеите.
От запад към Брезник до Руй планина Люлин граничи с Европейския зелен пояс, който е единственият екологичен коридор от Югоизточна към Западна Европа. Чрез него се цели опазването на ландшафти и стимулиране на устойчиво развитие на принадлежащите към тези области населени места. Туристическите коридори и маршрути експонират близкото природно и културно наследство на Обединена Европа.
За посетителите на Люлин в миналото са били създадени условия за краткотраен отдих и почивка. Каптираните извори в чешми са с приятна и пивка вода поради липсата на карбонатни скали. Чешми са изградени из цялата планина:
Известни за посетителите на Люлинския и Дивотинския манастир са чешмите в дворовете им. Пръснатите из планината чешми не пресъхват през лятото.
Из цялата територия на планината има местности за почивка с красиви гледки и поляни, обградени от широколистни гори. Под местността Бургийската скала има туристически заслон и чешма, наречена „Ловната”, където в миналото е бил сборният пункт на Княжевската ловна дружина.
Туристическите хижи са две, поради близостта и достъпността на планината до София. През последните 20 години те не се използват активно и са занемарени. Хижа „Манастирски поляни” е в Източния дял на Люлин в м. Манастирски поляни, известна още като Бонсови поляни. До хижата има изграден ресторант и малък бюфет. Тя отстои на разстояние от 0,5 км от Люлинския манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Наблизо е спирката на автобус №103 с начална спирка „Овча купел”. Подход и алея има и от Княжево – м. Черния кос.
В красивата местност Разкръсте под връх Райлово градище е построена през 1962 г. хижа Люлин. Тя има подходи от Перник, с. Дивотино и с. Люлин; от Банкя през кв. Михайлово; от Черния кос или от Бучинския проход. В миналото в тази местност членовете на ловната дружина на с. Дивотино са изградили заслони, които са били недостатъчни за развиваната активна туристическа дейност от Пернишкото туристическо дружество „Кракра Пернишки”.
В Люлин планина край Владая действа Правителственият санаториум, както и старият студентски белодробен санаториум.
Туристическите заслони са малко – над вилна зона Люлин, в м. Еленина бара, където има и хубава чешма край природната забележителност Вековна кория. Там има минерален извор и баня, малка черква в непосредствена близост до автобусна спирка на №№ 42, 43, 44 на град Банкя.