Планината Люлин
Фотогалерия
За нас
  Селища около планината
История
Християнско културно наследство
Обша характеристика
Геоложко развитие и релеф
Почви
Вода
Климат
Флора
Фауна
Туризъм

Предложения за туристически маршрути

Княжево
Владая
Мърчаево
Горна Баня
Суходол
Мало Бучино
Иваняне
Банкя
Клисура
Мала Раковица
Големо Бучино
Люлин
Дивотино
Драгичево

Туризъм

Люлин е ниска и лесно достъпна планина, удобна за развиване на лек и приятен туризъм за жителите на населените места в нейните околности. Територията на зоната за развиване на туристически дейности е от кв. Михайлово на изток по границата на горския фонд и земеделските имоти над Банкя, Градоман, Мало Бучино, Суходол, Горна баня до Домуз дере; до моста на жп линията в югозападна посока над Княжевската танкова бригада до сливането на Кюлавски дол с р.Владайска, до границата на гората със земеделските имоти; на запад между границата на горския фонд и земеделските имоти на Владая до вододела на р.Струма и р.Искър; в северозападна посока на двете малки рекички през местността Пърчовица, Еленска глава, Карула и Райлово градище се преминава на север до кв.Михайлово.
Общата площ на територията е 3000 ха, в това число: 2080 ха гори – 1965 ха широколистни и 115 ха иглолистни. Ливадите са 118 ха, пасищата - 540 ха, а селскостопанските площи са 190 ха. Вилните зони в планината са обособени в зоната за туризъм и са над 80 ха.
Изходни пунктове за планината от София са Владая, Кнажево през Черния кос, през Домуз дере, Горна баня, Суходол, Мало Бучино – Големо Бучино, Банкя, кв.Михайлово.
Средищно място за туристически център, който се е наложил през последните 50 г., е местността На върха, до в.Смилица – 849 м надм. вис. с изходни пунктове Княжево, Черния кос и Горна баня. Местността е с равнинен терен като леко се извисява към билото.
До западните склонове на връх Дупевица и Добринова скала е разположена местността Стражарника, която е живописна с красивите си широколистни гори и поляни. От нея се открива красива гледка към Горна баня и Софийското поле. Изградената чешма е с хубава трапезна вода. Изходни пунктове към тази местност са Мало Бучино и Банкя. Местността е подходяща са изграждане на ски-център за обучение на деца.
Съществуващите пътища, алеи и пътеки са с наклони от 5 до 10 % и разкриват красиви пейзажи, ландшафти и местообитания в планината. Те откриват панорама към Витоша, Софийското и Пернишко поле.
От техническа гледна точка тези туристически алеи се нуждаят от ремонт, текущо поддържане и опресняване на маркировката. Дължината на алейната мрежа е известна :

  1. алея Горна баня – Люлински път – 6,5 км;
  2. алея Градоман – Люлински манастир – 6,8 км, пресичаща шосето Мало Бучино – Горна баня;
  3. алея Владая – санаториумите – 4 км – осигуряваща подход към западната част на Люлин;
  4. алея Александров мост в Княжево – Старият сръбски път – Люлински манастир – 2,5 км;
  5. алея Мало Бучино – Люлински манастир – 8 км;
  6. алея Банкя – Мало Бучино – Суходол – 9,5 км.

В началото на миналия век, успоредно с полагане на основите на организирания туризъм на Витоша, туристическите дружества обръщат внимание и на Люлин планина. На събора Илинден в Княжево, на 20.07.1899 г. архитект Георги Козарев създава първото туристическо дружество. Това подтиква населението на Княжево за организиране на места и маршрути  за отдих и туризъм не само във Витоша, но и в Люлин. Учреденият през 1924 г. Български ски-съюз организира през м. февруари на 1925 г. първото състезание по „Дълго бягане, техника и скок” с маршрут от връх Дупевица – м. Манастирски поляни – м. Кърлежа над вилна зона Черния кос. По-късно тук се провеждат тренировки и състезания по туристическо ориентиране за ученици. През 30-те години на миналия век жителите на Княжево организират ски-състезание под връх Дупевица за купа „Княжево”.
От с. Владая (местността около манастира „Св. Петка”) към Витоша туристите се включват в част от Европейския туристически маршрут Е4 – Черни връх – Верила – Рила – Пелопонес – Пиренеите.
От запад към Брезник до Руй планина Люлин граничи с Европейския зелен пояс, който е единственият екологичен коридор от Югоизточна към Западна Европа. Чрез него се цели опазването на ландшафти и стимулиране на устойчиво развитие на принадлежащите към тези области населени места. Туристическите коридори и маршрути експонират близкото природно и културно наследство на Обединена Европа.
За посетителите на Люлин в миналото са били създадени условия за краткотраен отдих и почивка. Каптираните извори в чешми са с приятна и пивка вода поради липсата на карбонатни скали. Чешми са изградени из цялата планина:

  1. непосредствено до стария ски-плац в м. Валозите има три чешми;
  2. в местността Кърлежа от Черния кос по алеята нагоре – две;
  3. под връх Дупевица при м. Конявски рид над Княжево;
  4. над Владайските санаториуми в м. Кюляво чешмата е изградена на поляна в широколистна гора и е описана от швейцарски лекар, поканен да лекува болни от туберкулоза студенти през 40 – 50-те години на миналия век.

Известни за посетителите на Люлинския и Дивотинския манастир са чешмите в дворовете им. Пръснатите из планината чешми не пресъхват през лятото.
Из цялата територия на планината има местности за почивка с красиви гледки и поляни, обградени от широколистни гори. Под местността Бургийската скала има туристически заслон и чешма, наречена „Ловната”, където в миналото е бил сборният пункт на Княжевската ловна дружина.
Туристическите хижи са две, поради близостта и достъпността на планината до София. През последните 20 години те не се използват активно и са занемарени. Хижа „Манастирски поляни” е в Източния дял на Люлин в м. Манастирски поляни, известна още като Бонсови поляни. До хижата има изграден ресторант и малък бюфет. Тя отстои на разстояние от 0,5 км от Люлинския манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Наблизо е спирката на автобус №103 с начална спирка „Овча купел”. Подход и алея има и от Княжево – м. Черния кос.
В красивата местност Разкръсте под връх Райлово градище е построена през 1962 г. хижа Люлин. Тя има подходи от Перник, с. Дивотино и с. Люлин; от Банкя през кв. Михайлово; от Черния кос или от Бучинския проход. В миналото в тази местност членовете на ловната дружина на с. Дивотино са изградили заслони, които са били недостатъчни за развиваната активна туристическа дейност от Пернишкото туристическо дружество „Кракра Пернишки”.
В Люлин планина край Владая действа Правителственият санаториум, както и старият студентски белодробен санаториум.
Туристическите заслони са малко – над вилна зона Люлин, в м. Еленина бара, където има и хубава чешма край природната забележителност Вековна кория. Там има минерален извор и баня, малка черква Люлин е ниска и лесно достъпна планина, удобна за развиване на лек и приятен туризъм за жителите на населените места в нейните околности. Територията на зоната за развиване на туристически дейности е от кв. Михайлово на изток по границата на горския фонд и земеделските имоти над Банкя, Градоман, Мало Бучино, Суходол, Горна баня до Домуз дере; до моста на жп линията в югозападна посока над Княжевската танкова бригада до сливането на Кюлавски дол с р.Владайска, до границата на гората със земеделските имоти; на запад между границата на горския фонд и земеделските имоти на Владая до вододела на р.Струма и р.Искър; в северозападна посока на двете малки рекички през местността Пърчовица, Еленска глава, Карула и Райлово градище се преминава на север до кв.Михайлово.
Общата площ на територията е 3000 ха, в това число: 2080 ха гори – 1965 ха широколистни и 115 ха иглолистни. Ливадите са 118 ха, пасищата - 540 ха, а селскостопанските площи са 190 ха. Вилните зони в планината са обособени в зоната за туризъм и са над 80 ха.
Изходни пунктове за планината от София са Владая, Кнажево през Черния кос, през Домуз дере, Горна баня, Суходол, Мало Бучино – Големо Бучино, Банкя, кв.Михайлово.
Средищно място за туристически център, който се е наложил през последните 50 г., е местността На върха, до в.Смилица – 849 м надм. вис. с изходни пунктове Княжево, Черния кос и Горна баня. Местността е с равнинен терен като леко се извисява към билото.
До западните склонове на връх Дупевица и Добринова скала е разположена местността Стражарника, която е живописна с красивите си широколистни гори и поляни. От нея се открива красива гледка към Горна баня и Софийското поле. Изградената чешма е с хубава трапезна вода. Изходни пунктове към тази местност са Мало Бучино и Банкя. Местността е подходяща са изграждане на ски-център за обучение на деца.
Съществуващите пътища, алеи и пътеки са с наклони от 5 до 10 % и разкриват красиви пейзажи, ландшафти и местообитания в планината. Те откриват панорама към Витоша, Софийското и Пернишко поле.
От техническа гледна точка тези туристически алеи се нуждаят от ремонт, текущо поддържане и опресняване на маркировката. Дължината на алейната мрежа е известна :

  1. алея Горна баня – Люлински път – 6,5 км;
  2. алея Градоман – Люлински манастир – 6,8 км, пресичаща шосето Мало Бучино – Горна баня;
  3. алея Владая – санаториумите – 4 км – осигуряваща подход към западната част на Люлин;
  4. алея Александров мост в Княжево – Старият сръбски път – Люлински манастир – 2,5 км;
  5. алея Мало Бучино – Люлински манастир – 8 км;
  6. алея Банкя – Мало Бучино – Суходол – 9,5 км.

В началото на миналия век, успоредно с полагане на основите на организирания туризъм на Витоша, туристическите дружества обръщат внимание и на Люлин планина. На събора Илинден в Княжево, на 20.07.1899 г. архитект Георги Козарев създава първото туристическо дружество. Това подтиква населението на Княжево за организиране на места и маршрути  за отдих и туризъм не само във Витоша, но и в Люлин. Учреденият през 1924 г. Български ски-съюз организира през м. февруари на 1925 г. първото състезание по „Дълго бягане, техника и скок” с маршрут от връх Дупевица – м. Манастирски поляни – м. Кърлежа над вилна зона Черния кос. По-късно тук се провеждат тренировки и състезания по туристическо ориентиране за ученици. През 30-те години на миналия век жителите на Княжево организират ски-състезание под връх Дупевица за купа „Княжево”.
От с. Владая (местността около манастира „Св. Петка”) към Витоша туристите се включват в част от Европейския туристически маршрут Е4 – Черни връх – Верила – Рила – Пелопонес – Пиренеите.
От запад към Брезник до Руй планина Люлин граничи с Европейския зелен пояс, който е единственият екологичен коридор от Югоизточна към Западна Европа. Чрез него се цели опазването на ландшафти и стимулиране на устойчиво развитие на принадлежащите към тези области населени места. Туристическите коридори и маршрути експонират близкото природно и културно наследство на Обединена Европа.
За посетителите на Люлин в миналото са били създадени условия за краткотраен отдих и почивка. Каптираните извори в чешми са с приятна и пивка вода поради липсата на карбонатни скали. Чешми са изградени из цялата планина:

  1. непосредствено до стария ски-плац в м. Валозите има три чешми;
  2. в местността Кърлежа от Черния кос по алеята нагоре – две;
  3. под връх Дупевица при м. Конявски рид над Княжево;
  4. над Владайските санаториуми в м. Кюляво чешмата е изградена на поляна в широколистна гора и е описана от швейцарски лекар, поканен да лекува болни от туберкулоза студенти през 40 – 50-те години на миналия век.

Известни за посетителите на Люлинския и Дивотинския манастир са чешмите в дворовете им. Пръснатите из планината чешми не пресъхват през лятото.
Из цялата територия на планината има местности за почивка с красиви гледки и поляни, обградени от широколистни гори. Под местността Бургийската скала има туристически заслон и чешма, наречена „Ловната”, където в миналото е бил сборният пункт на Княжевската ловна дружина.
Туристическите хижи са две, поради близостта и достъпността на планината до София. През последните 20 години те не се използват активно и са занемарени. Хижа „Манастирски поляни” е в Източния дял на Люлин в м. Манастирски поляни, известна още като Бонсови поляни. До хижата има изграден ресторант и малък бюфет. Тя отстои на разстояние от 0,5 км от Люлинския манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Наблизо е спирката на автобус №103 с начална спирка „Овча купел”. Подход и алея има и от Княжево – м. Черния кос.
В красивата местност Разкръсте под връх Райлово градище е построена през 1962 г. хижа Люлин. Тя има подходи от Перник, с. Дивотино и с. Люлин; от Банкя през кв. Михайлово; от Черния кос или от Бучинския проход. В миналото в тази местност членовете на ловната дружина на с. Дивотино са изградили заслони, които са били недостатъчни за развиваната активна туристическа дейност от Пернишкото туристическо дружество „Кракра Пернишки”.
В Люлин планина край Владая действа Правителственият санаториум, както и старият студентски белодробен санаториум.
Туристическите заслони са малко – над вилна зона Люлин, в м. Еленина бара, където има и хубава чешма край природната забележителност Вековна кория. Там има минерален извор и баня, малка черква в непосредствена близост до автобусна спирка на №№ 42, 43, 44 на град Банкя.