В миналото Суходол е било едно от големите люлински села, разположено на   8 км от София. Районът е известен с минералните си извори, прекрасен   ландшафт и е в непосредствена близост до широколистните гори на Люлин   планина.         През 1984 г. по решение на тогавашното правителство се отчуждават 330 дка за       изграждане на депо за битови отпадъци. От 1985 г. до 1996 г. там се изхвърлят             около 1000 т боклук дневно и капацитетът му се изчерпва. Изгражда се Суходол – II   етап на площ от 200 дка.     През 1997 г. е пусната първа клетка – 72 дка. За защита на   почвата се полага             изолационен екран, включващ слой глина, фолио и дренажен           слой за събиране на инфилтрираната течност от отпадъците. Втората клетка е с   площ 59 дка и работи от    1999 г., а третата – от 69 дка може да поеме 858 000 куб.м.           боклук. Това довежда до   негодувание у местните жители и те протестират срещу      замърсяването на околната среда и въздуха в района. През есента на 2005 г. под     натиска на гражданството сметището се затваря, а боклукът на София започва да се    балира. На 15.11.2007 г. правителството на България взима решение за           повторно отваряне на Суходолското             сметище до изчерпване на възможностите му.            Столична община се задължава да инвестира 35 млн. лв. в квартала като            компенсация за експлоатацията на сметището.
                        След окончателното решаване на въпроса със софийския боклук е необходимо            с помощта на проекти и програми на ЕС и кохезионните фондове този район да бъде       рекултивиран и Суходол отново да добие славата на красиво курортно място.