Люлинските върхове са неясно изразени и нетипични. Най-висок връх е Дупевица (1256 м), който е в непосредствена близост до манастира „Св. Св. Кирил и Методий” и кв. Карпузица на Княжево. Най-висок в западния дял е в. Райловско градище (1201 м ). Останалите върхове в планината са: Добринова скала (1230 м), Еленска глава (1200 м), Острушка (1102 м), Рида Клинчовица (991 м), Кръсто (983 м), Попадиина глава (978 м), Пеюв чукар (844 м), Карамогила (810 м).
      Днешният облик на Люлин, като част от Завалско-Планската планинска редица (Средногорие), се е формирал през терциера под въздействие на вътрешни земни сили. Скалният състав е от андезити, андезитни туфи, кристални шисти, конгломерати и пясъчници. Конгломератите са по Владайската седловина и в състава си съдържат кварцитни, сиенитни и андезитни заоблени скални късове, за които се счита, че са пренесени в миналите геоложки времена от Витоша. В науката те са известни още и като Люлински конгломерат, особено ясно изразен по Домуз дере, където може да се види и млечен кварц. Морфологията на планината не е сложна, както личи от контурите й. На места се срещат и въглищни пластове. В пряка връзка с образуването на планината, нейният разседен произход и геоложката й структура са минералните извори по Владайската седловина и в подножието на планината между Суходол и Горна Баня.