Княжево е квартал на град София от 1958 г. Разположен е на стратегическо място между планините Витоша и Люлин. От векове през него са преминавали кервани със стоки, хора и военни колони. Известно е, че най-старото българско име на квартала е Елешница, по-късно – Рогозева клисура, а след това – Клисура.  До 1883 г. се е наричало Бали ефенди – на името на уважаван турчин, погребан до църквата «Св. Илия». След Освобождението е преименувано с днешното си име в чест на първия български княз Александър Батенберг.
Княжево е разположено по двата бряга на р. Владайска на 700 м надморска височина. Близостта до Владайското дефиле и двете планини обособява на територията му благоприятен климат, характеризиращ се с прохладно лято и по-студена зима, с по-малко облачни дни.
Минералните извори са пет, известни от римско време и са обособили селището като балнеологичен и климатичен курорт. Те могат да бъдат разграничени като по-топли (37,5°С) и хладки (23°С). Пиенето на Княжевска минерална вода облекчава болести като диабет, гастрит, колит и камъни в бъбреците. Като климатичен курорт в миналото тук са се лекували успешно болести на горните дихателни пътища, а в съчетание с минерални бани помагат за лечение на нервната система.
С цел съхраняване на занаятчийската традиция до старата фабрика за шаяк се създава първото занаятчийско училище след Освобождението за обучение на железари, столари, грънчари и тъкачи. Селцето Бали-ефенди е просперирало, като освен фабриката, банята и големия хан, е имало занаятчийска улица с около 50 дюкяна, кръчми, десетки къщи и малко училище. На мястото на старата джамия през 1886 г. започва изграждането на християнския храм «Св. Илия». Кварталът се разраства бурно след построяването на електрически трамвай, който и до днес е най-бързият и удобен транспорт на жителите му.