| Фотогалерия | Селища около планината |
| История |
|---|
| Християнско културно наследство |
| Обша характеристика |
| Геоложко развитие и релеф |
| Почви |
| Вода |
| Климат |
| Флора |
| Фауна |
| Туризъм |
| Княжево |
|---|
| Владая |
| Мърчаево |
| Горна Баня |
| Суходол |
| Мало Бучино |
| Иваняне |
| Банкя |
| Клисура |
| Мала Раковица |
| Големо Бучино |
| Люлин |
| Дивотино |
| Драгичево |
Християнско културно наследство
През 11 – 12 в. започва изграждането на манастири, параклиси и черкви. Люлинският (Горнобански) манастир „Св. Крал”, Клисурският – „Св. Петка”, Банкянският – „Св. Кирик” и Дивотинският – „Св. Троица” са образували голям манастирски комплекс. По време на Османското нашествие и падането на Софийската крепост почти всички духовни центрове са опожарени и сринати със земята, но по-късно всички са били възстановени.
Люлински манастир „Св. Св. Кирил и Методий” (Св. Крал) е най-посещаваният манастир в планината. Той е разположен в местност със стара манастирска гора и с изобилие от вода. Историята му е свързана със сръбския крал Стефан Милутин Урош II (1279 – 1321 г.), наричан Св. Крал. Той е царувал 42 години и всяка от тях е построявал по един манастир. Според К. Иречек, който ползва хроники на словенеца Бенедикт Куропешич от 1530 г., крал Стефан е погребан в Банския манастир в Сърбия, разрушен от турците. След Косовската битка – 1389 г. сръбските войски се оттеглят в манастирите. Тези, които намерили подслон в Банския манастир, вярвали, че мощите на краля ще им донесат успех в битките срещу поробителите. След разрушаването на обителта сръбските воини ги укривали на различни места в Сърбия. В 1460 г. софийският митрополит Силваний, който също вярвал в целебната им сила, спомага за пренасянето им в София. Множеството кърджалийски нападения над града накарали черковните служители да ги укрият в Люлинския манастир, където останали до 1863 г. На следващата година са върнати в София и са оставени в църквата „Св. Неделя” („Св. Крал”), където се намират и до момента. Манастирът е споменат за първи път през 15 в., и е бил три пъти опожаряван. Сега е еднокорабна църква с размери 7х13 м, построена през 1873 г. Той не блести с разкош и украса, не са открити данни за строителите, но в подпорна стена, близо до манастирската чешма, е открита плоча с надпис, според който ктитор на манастира е „Руфет - дружество бакалско”. Люлинският манастир „Св. Св. Кирил и Методий” е заобиколен от красива борова и букова гора, живописни поляни и до средата на миналия век е имало действащо горско климатично училище за деца с влошено здравословно състояние.
Манастирът „Св. Троица” се намира на 5 км югозападно от Банкя. Историята на манастира е неизяснена. Съществуват легенди, че той е основан в годините на царуването на цар Петър. След опустошаването на Софийската твърдина, по време на набезите на турските войски, хората търсели убежище в горите. Под Райлово градище те се криели в стари руини и подземия, но били застигнати и изклани. По дола потекла река от кръв, а местността и до днес носи името „Кървав дол”. По-късно набезите на турците продължили и отново хората побягнали в горите на Люлин планина, създали ново село от рая, което нарекли Райлово. При тези набези пострадал и манастирът. Легендата разказва, че богатствата на манастира били скрити от монасите дълбоко в земята, а на следващата нощ те били избити. Постепенно районът около опожарения манастир запустял, а иманяри, търсещи манастирското злато, доразрушили оцелелите му останки. Един селянин от Дивотино сънувал сън, който му показал точното място на имането. Там намерили делва със злато и скъпи църковни дарове. Селянинът решил да построи с тях манастир, но не близо до стария. Докато избирал къде да го вдигне, на мястото на днешния манастир, магарето му спряло и не искало да продължи. Така бил построен новият манастирски комплекс. В него често намирали убежище хора, въставащи срещу поробителите Тук е отсядал и Васил Левски. В старо евангелие е видян надпис, който съобщава, че през 1874 г. манастирът отново е нападнат и изгорен. Възстановен е с дарителство на занаятчийски сдружения, за което свидетелства надпис върху камбаната и върху една икона от 1894 г. През 1902 г. е построена двуетажна сграда със стаи за нощуване. Църквата е еднокорабна, ниска, като допълнително е издигнато цилиндрично кубе. Иконостасът и иконите нямат особена художествена стойност. Манастирският комплекс е разположен в падина между две малки реки, заобиколен от дъбова гора. Достъпът до него е станал възможен за посещение след 1930 г., когато юнкерите от Военното училище в София уредили наблизо летен лагер и построили път.
Клисурският манастир „Св. Петка Параскева” е построен през 18 в. на билния превал близо до старото шосе София – Брезник над с. Клисура. Близо до черквата са намерени два големи каменни оброчни кръста, което не е характерно за този район. Този манастир е много поддържан, а в последните 20 години е изцяло ремонтиран, обновен, изографисан.
Над височината на ж.п. гара Владая се намира свято място – манастирът „Св. Петка”, който е изграден през 1328 г. по време на царуването на Шишман Видински.