Люлин е малка и леснодостъпна планина през всички сезони на годината. Заоблените й форми не крият опасности за туристите, през зимата не се наблюдават резки и чести промени на температурата. Средната годишна температура, измерена в този район, е 10° С, а ветровете са слабо изразени – преобладават северозападни и североизточни.
            Пейзажът, който се открива през пролетта от Владайското дефиле към Витоша, е опияняващ и може да служи за обучение на младите природолюбители заради ясното очертаване на растителните пояси. Разграничават се нежнозеленият широколистен пояс, над него тъмнозеленият иглолистен, а най-отгоре алпийският със снега на Камен дел и Владайския Черни връх. Ако се изкачим на връх Райлово градище панорамата е по-мащабна – огърлица от планините Витоша, Рила, Стара планина и Краище.
            Макар малка и ниска планина, Люлин се издига над Софийското, Пернишко и Брезнишко полета. Характерно е, че дори и билата й са пасища, поляни, ливади или голи участъци. Откритите места на планината са подложени на ерозионни процеси. Северните и западните склонове са покрити с издънкови гори. Дълбоките радиални долове са безлесни и затрудняват използването им за агроекологични дейности в ниските широки части.
            Географското положение на Люлин планина е на запад от Витоша в посока югоизток-северозапад.
            Образуването на Люлин планина е започнало в горната креда и началото на терциера, като я е превърнало в разлата и полегата земна форма със стръмни склонове от север. От северозапад полите на планината се снишават и разливат по терена и изглеждат като отделни части от ландшафта. Образуваните тук наносни конуси са от делувиално-пролувиален тип и ясно изразяват връзката си с главния планински масив. Дължината на планината е 20 км, а ширината й е 7 км.
            От Витоша я отделя Владайската седловина с 850 м надм. вис., от Вискяр – Радуйската седловина, а на север планината се спуска по Радуйска река. Ако проследим очертанията по речните корита на северозапад до вливането на р. Радуйска в Росоманска, на север-североизток по р. Беличка до р. Блато, се оформя границата на планината в тази посока. Чрез Бучинският рид, през който преминава Бучинския проход - 929 м надм. вис., Люлин се разделя на две части. Западната част носи името на в. Мелича (1169 м ), който се намира западно от с. Михайлово. Тя е по-добре изразена от юг и също се дели на две части чрез рида Разкръсте. Проходът е очертан от р. Люлинска, принадлежащ към басейна на р. Искър и р. Бученица от басейна на р. Струма. На юг планината достига до р. Струма в Пернишката котловина. Южните склонове се разделят на три дяла - югоизточен – от Владайската седловина до Бучинския рид, среден – от Бучински до рида Разкръсте и северозападен – от Разкръсте до Радуйски рид.