История

Нашето училище е наследник на най-старото училище в Княжево, което отваря врати през 1879г. Занятията се водят в къщата на първия учител В. Петрунов до р. Елешница в кв. Грамада (сега ул. ”Войводина могила” №70). По-късно учителите стават двама и водят слети класове.

През 1902 г. до боровата гора е построена първата училищна сграда с 2 класни стаи. От 1905 г. учителите вече са четирима и обучението се води по класове. След края на Първата световна война през 1918 г. населението на Княжево нараства. Приет е закон за задължително обучение до 14-годишна възраст. Княжевци изразяват желание децата им да са по-добре обраазовани. В резултат от всички тези фактори през 1919 г. се открива прогимназия с 3 класа по две паралелки и непълна гимназия с 4., 5. и 6. клас(сегашни 8.,9. и 10.клас), тъй наречената по онова време „реалка”.

Училището бързо се разраства и от 4 класа с по 25-30 ученици стават 8 паралелки в начален курс, 6- в среден и 3- в горен. През този период учениците са около 800. Повечето от тях учат в артилерийския отдел на Школата за запасни офицери. Само четири класа остават в старото двустайно училище. Обучението се води на две смени. През 1922 г. се изготвят планове за пристрояването към училището на още 3 класни стаи. Те са завършени през 1923 г. и целият начален курс учи в старите и в новопостроените стаи. С първи и втори класове се водят полудневни занимания, а с третите и четвъртите - целодневни. Прогимназията и гимназията остават в казарменото помещение до 1927 г., когато то е върнато на военните. Закриват „реалката”, а прогимназията преместват при началния курс. Така 14 паралелки трябва да учат в 5 класни стаи, затова Училищното настоятелство е принудено да прегради помещенията, така че да се съберат всички класове. Това е крайно неудобно за многочислените паралелки.

През 1936 г. училището за пръв път получава име „Отец Паисий”. От 1941/42 г. то е наречено на големия български писател Йордан Йовков, който е започнал творческия си път в Княжево (в Школата за запасни офицери) и се нарича 28-мо основно училище „Йордан Йовков”.

През 1947 г. е вдигнат втори етаж на училищната сграда с класни стаи. В общо 12-те учебни помещения учат 8 паралелки от начален курс и 6 от прогимназиален. Има специализирани кабинети и административни помещения. През 1950 г. училището отново става гимназия - средно политехническо училище.
На 12.11.1961 г. в 9:30 часа тържествено се открива новата пететажна сграда на училището на ул. Кореняците №40, в която то се помещава и днес. То получава името 26. Средно политехническо училище ”Йордан Йовков”.

В новата сграда влизат повече от 1000 ученици. Продължава благоустрояването на околната среда. През 1967/68 г. дворът е асфалтиран и са обособени спортни площадки. Помощ за това оказват родители и бивши ученици инженери. В следващите години активно се залесява пространството около училището и се обособява училищен парк.

През 1962 г. горният курс е закрит и учениците от Княжево, Владая и Мърчаево са принудени да продължат средното си образование в други гимназии в София. За 23 години училището остава основно. През есента на 1985 г. се сбъдва желанието на княжевци и отново е открит горен курс с две паралелки 9. клас. Училището прераства от основно в единно средно политехническо училище (ЕСПУ).

През годините 26. ЕСПУ ”Йордан Йовков” предлага все повече възможности за обучение. От 1994 г. се разкриват нови профилирани паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство и музика. През следващата година са създадени паралелки с ранно чуждоезиково обучение от първи клас и предпрофесионална подготовка от девети. От 1966 г. вече има езикови паралелки с прием след 7. клас „Биология с английски език” и „География с немски език”.

От 2002 г. година училището предлага прием след седми клас с профил „Екологичен туризъм с английски език”. Програмата за този профил изцяло е разработена от учители на 26. СОУ, за което е защитен иновационен проект пред МОН.

В нашето училище са оставили следи с работата си способни и всеотдайни учители с отлична квалификация като семейство Пасланджийски. Кица Пасланджийска е автор на 16 учебника по български език и литература и носител на орден „Кирил и Методий”. Други известни учителски фамилии са : Зиновиеви, Чилингирови, Шошеви, Пелепейкови и др.

Потвърждение за успехите на педагогическия колектив са многото известни в обществото възпитаници на 26. СУ, сред които:

• Георги Марков - писател
• Стефан Цанев - поет и драматург
• Паша Христова - певица
• Проф. Иван Шошев - художник, ректор на Художествената академия
• Проф. Петър Констнатнинов - председател на сдружение „Мати Болгария”
• Атанас Косев - композитор
• Красимир Минев - спортен журналист в Българска национална телевизия
• Анастасия Ингилизова - актриса
• Радослав Кавалджиев (Роро)- тв водещ и др.
  Наши възпитаници са и много изявени в своята област лекари, юристи, инженери, учители и др.

Но най-важното; нашите възпитаници са достойни хора

УЧИЛИЩНИТЕ СИМВОЛИ

Училищното знаме

Знамето на училището е един от най-емблематичните символи. То се предава от випуск на випуск всяка година. Изнася се по време на училищните тържества. Нашето знаме е бяло на цвят. От едната му страна е извезан ликът на патрона ни Йордан Йовков и надписа 26. СУ ”Йордан Йовков”. От другата страна има надпис: ”Върви народе възродени!” и са извезани книга, запален факел, бяла лястовица и лаврови клончета. Факелът и книгата символизират любовта към знанието, бялата лястовица е символ на надеждата, а лавровите клонки - на успеха.

Училищното лого

Представлява разтворена книга, върху която еразтворила криле бяла лястовица. Логото е изработено от бивша ученичка на 26. СУ - Цветелина Стойкова - след проведен вътрешноучилищен конкурс. Логото на училището се поставя върху всички училищни документи и върху училищния печат.

Училищните униформи

През учебната година 2014-2015 г. в нашето училище по идея на родителите от Училищното настоятелство бяха въведени ученически униформи - символ за принадлежност към училищната общност.