WEB базиран център
Прием
Проекти
Вестник "26-то ДНЕС"
Галерия
Контакти
 
 

Цивилизацията и насилието две различни понятия

  Времето, в което живеем е време на духовна нищета, обществен нихилизъм, и частична, дори за жалост може би пълна деморализация и деградация на обществото и неговите стожери. Темата за цивилизацията и насилието като две различни  понятия, а и като цяло набира все по-голяма сила и става все по актуална както в национален, така и в глобален мащаб. За да разгърна максимално точно, ясно и обективно същността и значението на темата,  аз ще я разгледам през призмата, както на националния ни проблем, така и през призмата на глобалния, и ще ги съпоставя. Но преди да започна да разгръщам темата, аз ще се опитам да представя понятията цивилизация и насилие. Как разбира понятието цивилизация човекът от 21 век? Загубата на химери, като нравствените ценности прави ли обществото ни по зряло? Могат ли прагматизмът и рационалното мислене да заменят хуманизма и алтруизма, на безкористността и идеализма? Остарели ли са, загубили ли са своята актуалност, добродетели като чест и благородство? Дали пък съвременното ни общество не е по-търпимо към пороците и недостатъците на личността отколкото към добродетелите и достойнствата и? Възможно ли е да не сме забелязали тази деградираща метаморфоза? За мен това са част от най-важните и основни въпроси, които трябва да си зададем относно цивилизацията и цивилизоваността. А какво представляват тези две неща? За мен цивилизацията е една от най-висшите форми на напредъка на човечеството. За жалост в нашето съвремие цивилизацията отдавна е загубила своето място и е изместена от пародия на културата на 21 век. Култура, толерираща и издигаща на пиедестал избраници като: манекени и милионери с недоказани доходи, старлетки и авантюристи от всякакъв тип и ранг, за сметка на творци и държавници с отговорност пред времето и съвременниците си, история и култура, системата от общочовешки ценности е в глобална криза. С тъга с оглед на всичко , което виждам и чувам около мен мога да кажа , че и българското общество е едно от най-засегнатите и най-дейни в кризата на цивилизацията, воюваща с духа и побеждаваща с оръжията на бездуховността. И отново с тъга и съжаление мога да кажа, че тази констатация за българското общество важи с пълна сила, и олицетворява цялостната картина на глобалната общност. Как стигнахме до тук? За да отговоря на този въпрос, аз ще започна от частното към общото. Българското общество губи своето световно място заради нихилизма и бездуховността, която го е обзела в пълна сила. За жалост тази тенденция не е от вчера или от днес, а от много по-отдавна. За пример ще дам само един много фрапантен за мен случай, а именно този с Васил Левски. Безспорно най-значимата и харизматична личност в българската история. А примерът е това, че голяма част от хората, за които се е борил и отдал живота си, никога не са преборили своите духовни ограничения и са продължили да се крият в своите черупки, без да знаят какво искат и за какво са на този свят. Макар и примерът да е от 19 век, той е актуален и днес. Но такива примери има не един или два във световната история, а и както казват с какъвто се събереш, такъв ставаш. Ето за това и цялостната картина на човешката цивилизация е в това състояние. Възможно ли е 21 век да е векът на насилието? Бъдещите поколения могат ли да променят статуквото? Как да го направим? Ето това са трите основни въпроса, обхващащи термина, понятието насилие. Всъщност в 21 век актуален е въпросът не какво е насилие, а как да се справим с него. Страшно е , като направим паралел между живота на нашите баби и дядовци, дори на нашите родители, и какъв живот живеем ние бъдещето на България. Плашещо е това , че преди насилието и кражбите са били смятани за престъпления, а сега не са нещо ново, те са нашето ежедневие. Плашещо е , че с течение на времето цивилизацията не помъдрява и не се справя по-лесно с насилието, а става все по-лошо. Насилието се модифицира в глобален и все по-обхватен проблем. Колкото повече човек остарява, толкова повече се убеждава, че думата „насилие” придобива все по-широк смисъл, като се започне от кражби, сбивания, обири, вандалство, расизъм и се стигне до изнасилване и убийство.
Всичко това води до извода, че  деградацията на цивилизацията и нейният крах помагат на насилието, и няма кой да му пречи, а това води и до основния ни проблем, че колкото повече напредват годините, толкова повече думите „младеж” и „насилие” стават взаимосвързани. Консумативният дух и човекът  консуматор стават идеалите на младото поколение, а човекът на духа се превръща в аутсайдер, което води до сблъсък на категории като популярност и значимост, величие и престиж, евтина слава със заслужено безсмъртие като на видните стожери на българския дух Левски, Ботев, Вазов, Паисий и много други.

 

Боян Бойков Широв 11а клас.
Ученик от 26-то СОУ „Йордан Йовков”.
Гр. СОфия.