Брой 1 – 2011г.
Вече 70 години нашето училище носи името на известния български писател и хуманист Йордан Йовков. За тези години през класните му стаи са преминали хиляди ученици. Гордеем се с историята на нашето училище и винаги на този ден се събираме и ние да се поучим от живота и творчеството на нашия патрон и да получим своя урок по любов и човечност. Мнозина от нас са чели разказите на Йовков и са потъвали в романтичния свят на Добруджа, преживявали са вълненията на неговите герои. Като изстрадана мъдрост звучат думите на Сали Яшар от разказа „Песента на колелетата”:” С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.”
Тези думи ни карат да се замислим дали и ние не можем да бъдем по-добри и и по-състрадателни към нуждаещите се хора.
Тържеството за празника започна с приветствено слово на г-жа Елка Велкова.
Учениците от 6а кл. представиха пред гости, учители и ученици драматизация по Йовковия разказ „Серафим”.
Честването на патронния ни празник продължи с интересни мероприятия:
Във фоайето на училището бе представена експозиция, която поставя началото на училищен музей; сред вещите и снимките, които отразяват епохата, в която е живял Йовков, специален акцент бе палтото на Серафим, върху което учениците от 4. и 5. клас поставиха своите „кръпки”- онези добрини, които ще направят по примера на Йовковия герой.
На 4-ия етаж и по коридорите на училището учениците разгледаха изложби с дървопластики и пана, направени от естествени материали.
В ритуалната зала учениците от 11. и 12. клас представиха рецитал по текстове на Йовкови разкази.
Учениците от 8а клас направиха свой прочит на Йовкови разкази пред четвъртокласници.
В двора на училището ученици от всеки клас засадиха по едно дърво и така поставиха началото на инициативата „Йовкова гора в 26.СОУ”
Във физкултурния салон се проведоха финалите на ежегодния спортен турнир „Бялата лястовица” .
Ученици от 12.в клас поднесоха на гроба на Йовков цветя.
Празничното откриване на юбилея бе отразено в новинарската емисия на БНТ2.
Забавлявайки се заедно, научихме повече за творчеството на нашия патрон и за историята на училището, в което учим. И в този ден всеки от нас получи своя урок по любов и човечност.
Палтото на Серафим
Централен акцент в ескпозицията във фоайето на училището бе палтото на Серафим, върху което ученици поставиха своите „кръпки”- онези добри дела, които са направили или ще направят по примера на героя:
Когато се разхождах по улицата в един летен ден, видях старица, която не можеше да пресече.аз и помогнах да премине на отсрещния тротоар. Тя ми благодари и продължи по пътя си. Почувствах хубаво усещане вероятно защото помогнах.
Николай Степов 5б кл.
Пратих седем есемеса за болни деца.
Криситан Асенов 5б кл.
Един ден кано се качвах в автобуса една възрастна жена ме помоли да и помогна с торбите и с качването. Аз я хванах за ръка и взех торбите, помогнах и да седне и да слезе след това.
Иван Димитров 5б кл.
Моята добра постъпка е , че свалих едно коте, което беше на дърво и не можеше да слезе.
Виктор Георгиев 5б кл.
Според мен Серафим е много добър, защото помага нa бедна непозната жена, чийто мъж е болен, да го заведе в болница, като и дава парите си , с които щял да си купи ново палто.
Яна Райкова 5. б кл.
Аз помагам на мама в свободното си време-поливам цветята, пускам прахосмукачката…
Цветелина 5.а кл.
Когато правиш добро дело на някого, ти правиш добро дело и на себе си!
Карина 6.а кл.
Мозайка от мнения
Учениците от 6.клас написаха съчинения на тема: ”Моето училище „Йордан Йовков”.
Представяме ви мозайка от техните мнения:
Всяка сутрин ставам в 6:00 часа, но какво да се прави?! Учене и пак учене, за да изкача стълбицата но дванадесети клас. /Деян 6.б кл/
Моето училище ме впечатлява с това, че има много добри учители и аз научавам много нови неща./Памела 6.б кл./
В това училище се научих да чета, да пиша, да смятам. Научиха ме да се държа културно. Когато завърша, винаги ще го помня./Лиляна 6б кл./
Училището има много хубави дървета. По тях си играят катерички…аз бих искал да уча в него до 12. клас, защото това училище е част от мен. С нетърпение чакам да бие първия звънец, за да вляза в час…/Златко 6.б кл./
От всички училищни кабинети има разкошен изглед към Витоша…хубаво е, че в училището има библиотека, а в нея- много интересни книги./Йоана 6.б кл.8
Харесвам двора на училището и класните стаи. Дворът е обширен, а стаите- слънчеви и чисти./Ивана 6.б кл./
Тук още от първи клас ни учат да бъдем добри и да си помагаме./Калоян 6.б кл./
Харесва ми тук, защото намерих хора, на които мога да разчитам./Мира 6.а кл./
Всяка есен нямам търпение да започна училище, защото много искам да се видя с моите приятели./Антоанета 6.а кл./
Харесвам малката горичка в задния двор на училището, защото там има птички и катерички. Обичам да гледам как децата си играят в предния двор, когато времето е хубаво./Борислава Н. 6.а кл./
Моето училище е бяло като сняг и красиво като снежинка…/Атанаска 6.а кл./
Бях на четири години, когато се научих да карам колело в двора на това училище…/Рени 6.а кл./
Аз обичам да ходя на училище, защото всичките ми приятели са тук. /Аладин 6.а кл./
Аз обичам моето училище поради две причини: едната е, че ми е интересно в часовете, а другата, в междучасията си говорим, забавляваме се …/Калина 6.б кл./
"
Редакционен екип:
Репортери: Ивета, Александра, Христина, Сузана, Магдалена от 12.а клас
Графично оформление: Искрена Крумова
Редактор: Пролет Николова