Може би животът ни след седми клас тотално ще се промени. Може би ще гледаме с други очи на нещата. Повечето от нас мислят за бъдещето и затова е нормално всеки от нас да има големи 
очаквания. Мислим как един ден ще учим в желаната гимназия, за което сега толкова си блъскаме главите. Налага ни се да учим някои неразбираеми неща, но все пак ги учим. Родителите ни очакват да знаем много, защото искат за в бъдеще да се гордеят с нас. Ние може би не си даваме сметка каква тежка задача ни се поставя и повечето от нас карат по- леко, просто за да завършат този седми клас.
Той все пак си има и хубавите страни. Помислете колко щеше да ни е скучно, ако не ходим на училище! Кой щеше да се крие от госпожите, за да си изяде сандвича „тайно” в час? Кой щеше да се чуди откъде да препише домашните?…Животът ни щеше да е еднообразен, а сега е толкова… пъстър. И все пак нашата цел е да завършим и то да завършим добре. Може би когато станем възрастни с усмивка ще си спомняме тези моменти. Ще си спомняме как сме се смели на идиотщини и как сме се безпокоили за безсмислици. И дано това се случи. А сега можете да ни пожелаете успех, защото ние с надежда се хващаме за него.
Атанаска Енчева, 7.а клас