Archive for март 9th, 2019

140 години училище в Княжево Минало-настояще-бъдеще

09.03.2019

Защо
твърдим, че нашето училище е наследник на най-старото училище в Княжево? Защото
26.СУ“Йордан Йовков“  е  единственото държавно училище  на територията на кв.Княжево. Първото училище
отваря врати през далечната 1879г. Занятията първоначално се провеждат в къщата
на първия учител- Димитър Петрунов, получил прозвището „стария даскал“. В
собствения му дом, намиращ се в кв.Грамада, до р.Елешница (дн.Владайска река)
първоначално в две стаи се обучават учениците в последните две десетилетия от
турското робство. Знанията и уменията на учениците се свеждат до писане на
църковнославянските букви на панакида(дъсцича, намазана с восък) и четене на
евангелските текстове по метода „букуване“(четене на срички чрез изговаряне на
старобългарските названия на буквите-а-аз,б-буки и т.н). За 3-4 години учениците добивали елементарна
грамотност, което им давало право след това да заемат длъжности като писар,
учител, църковен четец…Има сведения за това, че някои княжевски младежи
продължили образованието си в София в училището на Сава Филаретов.

         През 1902г. до боровата гора е построена първата училищна
сграда с две класни стаи. От 1905г. учителите вече са четирима и обучението се
води по класове. След края на Първата световна война 1918г. населението в
Княжево нараства.Приет е закон за задължително обучение до 14-годишна възраст  и това налага построяването на прогимназия с
три класа по две паралелки, тъй наречената “реалка“ (училище с тригодишен курс
на обучение, в което по-голямо значение се отдава на практическите предмети,
включително земеделие и приложни науки).

         Училището бързо се разраства и от 4 класа с по 25-30 ученици стават 8 паралелки, а броят на
учениците нараства до 800. Като част от тях учат в артилерийския отдел на
Школата за запасни офицери (намираща се  тогава в Княжево). Само 4 класа остават в старото двустайно училище и
обучението се води на две смени. През1923г. към основната сграда са пристроени
още 3 стаи и така целият начален курс се събира да учи в него, докато
прогимназията и гимназията остават в казарменото училище до 1927г. Поради
закриването на „реалката“ всички 14
паралелски е трябвало да учат в 5 класни стаи за определено време. Помещенията
са били преградени, но това е създавало крайно неудобство. Това налага спешното
построяване на нова сграда.

         През 1936г. училището за пръв път получава име „Отец
Паисий“, а през учебната 1941/42г. е преименувано на големия български писател
Йордан Йовков, който е започнал творческия си път именно в Княжево, в Школата
за запасни офицери,както свидетелства самия той(…………………..)

         През 1947г. е построен
втори етаж на училищната сграда и в общо 12 учебни помещения учат 8 паралелки
от начален курс и 6 от прогимназиален.

         През1950г. в училището се открива горен курс и то става
26.Средно смесено училище “Йордан Йовков“ – гр.София. А през 1960г. получава
името 26.Средно политехническо училище „Йордан Йовков“.

На
12.11.1961г. тържествено е открита новата пететажна сграда на училището на ул.Кореняците
№40, в която то се помещава и до днес. В
новата сграда влизат повече от 1000 ученици.

През
1962г. горният курс е закрит и училището става основно до 1985г., когато отново
са открити две паралелки в 9.клас.

Съгласно
Закона за народната просвета през 1991г. то получава статут на средно
общообразователно училище.

През
1994г. се разкриват нови профилирани
паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство и музика. През
следващата година са създадени паралелки с ранно чуждоезиково обучение от
1.клас и предпрофесионална подготовка от 9.клас. от 1996г. вече има паралелки с
прием след 7.клас:„Биология с английски език“ и „География с немски език“.

От
2002г. училището ни предлага профил „Екологичен туризъм с английски език“.
Програмата е разработена напълно от учители на 26.СОУ, за което е защитен
иновционен проект пред Министерството н аобразованието и науката. 

От
2007г. имаме  технологичен профил
„Туризъм“ с прием след 8.клас.

От
2016г. -профил „Природомотематически“(ландшафтознание).

От
2017г.-профил „Предприемачество“

Така
нашето училище 26.СУ“Йордан Йовков“ се превръща в наследник на най-старото
княжевско училище и вече 140 години
продължава традициите на образователното дело в Княжево. И днес всеки ден
класните стаи и двора на училището се огласят от весел детски смях.
Възпитаниците ни се обучават в екологична среда, в модерни кабинети с дигитални
устройства, които дават възможност на учителите да използват интерактивни
методи за обучение. Образованието е на високо ниво, за което говорят множеството
ни студенти в различни вузове.

 Гледаме смело към бъдещето, тъй като имаме
подкрепата на родителите и изобщо на кварталната общественост. Това ни дава
стимул да продължаваме да предлагаме на учениците си знания и умения,
необходими за живота!

                                                                                    Пролет
Николова

Posted in Брой 1 2018 – 2019, Новини | No Comments »

Интервю с Христина Богданова-родственицата на Васил Левски

09.03.2019

и

На 18.февруари ученици
от нашето училище имаха уникалната възможност да се срещнат с една от  родствениците на Левски – Христина Богданова.
Тя разказа интересни непознати истории за Апостола на свободата. Сподели с нас,
че също е била журналист, а сега работи като психотерапевт. Репортерите на
училищния вестник й зададоха няколко въпроса и ето какво сподели тя за
читателите на в.“ 26-то Днес“:

– Г-жо Богданова, как разбрахте, че сте роднина на
Левски?

–  Как да кажа, то винаги се е знаело, в
семейството, в което съм отраснала. Да, разбира се, когато бях много мъничка,
не можех да разбера какво означава това. Знаех само, че се свещенодействаше,
когато се изваждаше кичура коса, която съхраняваме в дома си. Доколкото си
спомням, бях вече на 14-15години, когато
моя дядо ми позволи за първи път да се докосна до косите на Левски. Винаги,
когато сме се събирали рода, се разказват истории. Така помним, така предаваме
и днес. Така че, хем винаги съм го знаела, хем ми трябваше време да се развия
житейски опит и да натрупам някаква опитност, за да осъзная отговорността,
която върви с това родство.  

-Какво е Левски за вас?

-Това е въпрос, който
винаги ме вълнува много. Аз нямам заслуга за това, че съм една от родствениците
на Васил Левски, но за сметка на това смятам, че съм благословена от съдбата
във вените ми да тече и от неговата кръв и след като съм била по този начин
благословена и толкова много ми е дадено, явно че аз трябва да дам на свой ред,
като разказвам и това е повод да помним, да сме обединени- неща, които той ни е
завещал. За мен Левски е пример за един човек, който е дълбоко вярващ, който
обича живота, свободата и най-вече българите, който е смел, решителен,
отговорен, непоколебим пред неправда и несправедливост, дълбоко уважаващ хората
и българите и вярвам, че само такъв човек, притежаващ всичките тези качества,
може да избере да даде своя живот, така че днес ние да живеем в една страна,
която има нсички възможности да бъде едно прекрасно място за живеене за всички
нас. Да живеем свободни и достойно- това е, за което той увисна на бесилото
преди 146години.

-Какво Ви е подтикнало
да посещавате училища в България и да разказавате за Васил Левски?

-Аз вярвам, че е много
важно да съхраним историческата си памет. Когато един човек или един народ
забрави за своите корени, не ги почита, не се уповава на тях за мъдрост, за
опит, той загива, защото в нашата история всъщност се корени мъдростта на
нашите предци, допуснати са много грешки, 
направени са много неща, но всичко това ни помага днес да бъдем едни
достойни хора.Така че обръщането назад е много важно и във всичките ни срещи
всъщност правим точно тов а- поглеждаме назад към нашата славна история, към
нейния, признат от милиони българи, за неин най-славен син Васил Левски, за да
намерим сили и кураж да продължим това, което той ни завеща.

– Какви добродетели е
наследил Васил Левски от семейството си?

– Това, което е научил
от дома си, е било преди всичко: вяра в Бога и в човека, уважение към
човека  и към живота, отговорност,
нетърпимост към каквато и да било неправда и 
несправедливост, смелост и кураж да има мнение, да отстоява това мнение,
уважение на хората, с които се е срещал, и зачитане на всеки според заслугите.
Давал си е сметка и е разбирал, че ние сме различни – всеки един от нас
притежава различни качества, но това различие, когато го обединим в едно, ни
помага да бъдем по-силни и по- успешни във всичко, което правим. И на това той
е разчитал – намирал е начин и подход с всеки човек, с когото се среща, да
говори според него, така че думите му да стигнат, да го увлече в името на
каузата – борбата за нашето освобождение.

-Какво е отношението на
Левски към децата?

-Обожавал е децата.
Вярвал е в тях. Всячески се е стремил да ги научи да не бъдат страхливи, защото
страхът е това, което ни сломява. Страхът е това, което ни превръща в роби. С
огромна любов е бил учител 2 години във Войнягово, за малко и във Еникьой
(селище близо до Бургас). Самият той не е имал свои деца, но собствените си
племеници е обичал. Винаги, когато е имал възможност, е отделял време, за да ги
погледа как си играят в двора, през пътя. Така че той е разбирал и е знаел, че
децата са тези, които ще изградят една свободна България.

-Какво не знаем за
Васил Левски?

– От историческа гледна
точка вероятно знаем всичко. Много хора, много историци са отделили практически
целия си професионален път за това да изследват всичко за делото на Апостола.
Това, което  по-малко се знае и което е
волята на родствениците, е да разказваме онези истории, които ни помагат да се
докоснем до човека Левски – какво дете е бил, на какво е обичал да си играе,
какво го е вълнувало, какво е било за него училището – въобще всичките неща,
които ни помагат да усетим този човек по един много земен и близък начин,
съхранявайки уважението си и преклонението си към него.

-С какво Апостола на
свободата се отличава от неговите съвременници?

-Той е бил много
любознателен. Умеел е да слуша всички около себе си -кой какво казва, кой как
вижда нещата и освен това е умеел да анализира това, което чува. Като ученик и
впоследствие като послушник при вуйчо си, и като ученик в Стара Загора на
18-19-годишна възраст той попада и под влиянието, запознава се с идеите на едни
от най-сериозните революционери от онази епоха и всичко това – цялото му
природно и естествено любопитство, което винаги го е карало да пита, да се
интересува, да обръща внимание, му е позволило да си изгради тази концепция,
която впоследствие се превръща в основата на неговото революционно движение.
Бил е изключително отговорен – качество, което не много хора притежават. Тази
му отговорност, тази му отдаденост на това, което прави, умението да разбира –
всичко това му помага да прави едни избори, някои от тях доста тежки, но
избори. Способността да направиш такъв избор и да застанеш зад него и зад
делата си, е нещо, което малцина умеят.

-Към какво Левски е бил
непримирим?

-Неправдата.
Отношението към човешкия живот и към човешкото достойнство, към унизителното
положение, в което българите са били принудени да живеят. Това е било нещо,
което от ранната си детска възраст не е търпял.

-Кои качества на Васил
Левски са ни нужни днес?

-Бих казала – смелостта,
решителността, любознателността. Да развием умението си да уважаваме другите,
да правим избори и да носим отговорност за всичко, което правим и което мислим.

-Кои послания на Левски
трябва да помним като негови наследници?

-За мен най – голямото
послание е може би това, че за да бъдем достойни като хора, е много важно да
сме обединени. Това е, което може да ни помогне да просъществуваме и като
нация, и като българи. Така че, обединението е нещото, което ми се струва много
важно да успеем да съхраним. Да ценим ученията на всеки един от нас, такива,
каквито са, да уважаваме различията помежду си, за да може наистина да пребъде
нашата страна. Най-много в живота си той е обичал, както го е наричал,
“драгоценното ни Отечество“.

-Какво ще пожелаете на
учениците от 26.СУ и на читателите на в.“26-то Днес“?

-Пожелавам
ви да носите пламъка на свободолюбието и родолюбието. Бъдете честни и достойни
хора! Никога не се отказвайте от това, в което вярвате, от целите си и от
мечтите си! Бъдете здрави и имайте прекрасно детство!  

Posted in Брой 1 2018 – 2019, Новини | No Comments »

Знаете ли, че…

09.03.2019

Високите токчета
първоначално са измислени от персийските воини, за да могат по-лестно да се
задържат на стремената на конете си?

Интерестно е също, че
омарите не стареят! Тези морски животни имат самовъзстановяваща се ДНК, което
означава, че те наистина биха могли да живеят вечно! Убиват ги единствино
хората, болестите и други животни.

Знаете ли също, че на
теория, ако прокопаете тунел от центъра на Земята и скочите вътре в него, ще се
озовете на другия край за 42 минути.

Ескимосите имат стотици
думи за сняг и лед, но нито една за „здравей“. Представяте ли си?

                                Фактите  за вас подбраха: София Чобанкова и Алина
Кехая,5.а клас

Posted in Брой 1 2018 – 2019, Новини | No Comments »

Главоблъсканици

09.03.2019

В една кошница имало 4
ябълки. 4 деца си взели по една ябълка, но в кошницата останала една ябълка.
Как е възможно това?

Кое е това нещо, което се среща
веднъж на всяка минута, два пъти във всеки един момент, но никога на 1000
години?

Колко яйца можете да поставите в
една празна кошница?

Още главоблъсканици, както и
тговорите на тези, очаквайте в следващия брой!

               Главоблъсканиците подбра: Атанас
Сокуров, 5.б клас

Posted in Брой 1 2018 – 2019, Новини | No Comments »

Пътешественик

09.03.2019

Китай:
Една феерия от емоции

Преживяванията в Китай
бяха същинска сбъдната мечта за мен. Докосването до китайската култура и
история предизвикаха в мен възхищение, но и изумление, тъй като са съвсем
различни от нашенските. Пътешествието ми до Пекин беше свързано с петмесечен
обучителен курс по китайски език, но имах и привилегията отблизо да изуча
нравите и привичките на китайския народ.

Eдно от нещата, които ми липсва
най-много са хората. Китайците са доста шумен, но весел и топлосърдечен народ.
С удоволствие ни показваха правилната посока, когато се загубехме по малките
улички (наречени “хутуни”) , а понякога дори сами ни водеха до правилната пресечка.
Отношението към чужденците ме изненада и мога да го опиша като “тълпа фенове”,
които преследват “филмова звезда”. Ето затова, ако един ден попаднете на
оживено обществено място в Китай, не бива да ви притеснява молбата на случайно
срещнат човек да се снима с вас, а защо и да не помахате на негов роднина по
време на видео разговор? Където и да отидех, накъдето и да се обърнех ме
следваха усмивки и топло отношение, което ме накара да забравя малката
подробност, че се намирам на 9855 км от дома.

Китайската храна за мен
коренно се различаваше от тази в нашите китайски ресторанти. Там се срещат
странни комбинации както от продукти, така и от вкусове – кисело и горчиво,
люто и кисело и т.н. В Пекин, на голямата търговска улица “Ванфудзин“,   могат дори да се купят буболечки на клечка.
На мен ми се сториха учудващо скъпи, но по-късно разбрах, че са считани за
деликатес.

Пагодите и храмовете са
типични за Пекин, тъй като той е освен икономически и исторически център. Някои
от местата, които според мен не бива да се пропускат при посещение, са
Забраненият град, паркът “Бейхай“ и Летният дворец. Китайската стена ме порази
с мащаба и грандиозността си и абсолютно оправда очакванията ми. Пожелавам на
читателите на вестник “26 Днес“ един ден също да се насладят на величествената
гледка от стената, защото наистина е невероятно преживяване! Екскурзията до
манастира Шаолин в провинция Хънан (Източен Китай) беше паметно събитие, което
помня, че очаквах с нетърпение. При пристигането ми направи впечатление тихата
и необезпокояваната атмосфера (нещо нетипично за Китай!). Шаолинските монаси не
бяха враждебно настроени и готови за битка, а спокойни и приветливи. С моите
приятели имахме възможността да се насладим на представлението на монасите.
Спектакълът се състоеше от спаринг, демонстрация на кунг-фу пози, ритници и
удари, дори и от кратко показно с участието на публиката. Екскурзоводът обясни,
че към манастира има училище, в което китайчетата се учат на кунг-фу още от
ранна детска възраст и това се потвърди.

Тъй като пребивавах
най-вече в Пекин не мога да кажа много от личен опит за природата. Това, което
мога да кажа е, че в Пекин и най-вече в университетския регион има много
паркове и зелени зони, подходящи за разходка и дори за различни културни
мероприятия като традиционни китайски танци, калиграфия и песни.

Както всички знаем,
Китай е една от най-динамично развиващите се държави, с хилядолетна история и
култура. Истината е, че дори и да си мислим, че познаваме Китай, то ще останем
дълбоко заблудени. Новото, екзотичното и до степен непонятното за нас българите
изскача иззад всеки ъгъл и безпогрешно ни изумява. Но точно това прави тази
страна цветна, различна и неповторима. Това е Китай!

                                                    Никол Якимова (бивша ученичка на 26.СУ)

Posted in Брой 1 2018 – 2019, Новини | No Comments »

Музика

09.03.2019

Анкета

Драги читатели на
вестник „26-то днес“, в този материал ще представим получени отговори на
въпроси, от проведена анкета между 75 ученици от нашето училище.

На въпроса „Кой
е любимия ви жанр музика“

*
  • 34%
    са отговорили – поп.
*
  • 27%
    са отговорили – рок.
*
  1. 14%
    са отговорили – рап.
*
  1. 12%
    са отговорили – друго(поп
    фолк).
*
  • 9%   са отговорили – метал.

На въпроса „Кой е любимия ви певец/певица/група?“

*
  1. 19%
    са отговорили – Криско.
*
  1. 11%
    са отговорили – Майкъл Джексън.
*
  • 5%
    са отговорили – Ариана Гранде.
*
  • 5%
    са отговорили – Тита.

Останалите 60% са
посочили над 35 различни изпълнители

На въпроса „Коя е любимата ви песен?“

*
  • 9%
    са отговорили – Despasito
    –Lois Fonsi.
*
  • 5%
    са отговорили – Герои-Криско
    и Pavel &Venci-Venc’.
*
  • 3%
    са отговорили – Deep deep
*
  • Над
    80% са отговорили над 42 различни песни

От  проведената анкета
разбираме,че най-слушания стил музика в 26.СУ  е поп, любимият изпълнител според учениците е
Криско и че песента ‘’Despacito’’ заема първо място. Благодарим на
всички, които участваха в нашата музикална анкета. Очаквайте нова информация за
музика и в новия ни брой!

                         От Влади
Фердинандова и Александър Виденов, 5.б клас

Posted in Брой 1 2018 – 2019, Новини | No Comments »

Аз пиша

09.03.2019

Зима

Тихо
и студено е навън.

Старият,
прояден пън

е
облечен в бяла риза-

наклонен
като кулата в Пиза

Всичко
е покрито с одеало,

но
е красиво макар и бяло.

Оглеждам
се около мен

и
виждам красивия снежен ден.

                                      Елица
Якимова,5.б клас

Красивата  България

Красива
е България!

Красива
и богата!

Това
е нашата страна-

едничка
на Земята!

Реки
и планини,

гори
и пещери,

море
и равнини

можеш
да откриеш  ти.

Зиме
в планините

се
чувстваме добре.

През
лятото горещо

ходим
на море.

Щастлива
тук се чувствам,

Обичам
и раста.

Това
е най-прекрасната

Родина
на света!                                Милета Борисова,5.б
клас

Винаги
сред нас

Със своята воля и силни
слова

той промени нашата
страна.

Със смелост  и  съсъпрекрасна
душа,

той стана Апостола на
българската свобода.

С мисли велики и
достойни дела,

той вечно ще живее в
нашите сърца.

Със смели действия и
лъвски скок,

всеки ще го помни во
веки веков.

Със
своите комитети и вяра една,

е
допринесъл за българската свобода.

Със
семейство християнско и кауза благородна,

той
себе си погуби за любовта си към народа.

Владимира
Фердинандова V б клас

Posted in Брой 1 2018 – 2019, Новини | No Comments »

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез емейл

Въведете емейл:

март 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031