Съвременниците на Йовков разказват
Владимир Василев/литературен критик/:
„ И от самите разкази на Йовков може да се разбере, че онова, което пише, не го измисля, а го взема от своите жизнени наблюдения…Обикновено мълчалив и твърде мъчен човек, когато биваше разположен, той обичаше да се отдава понякога на спомени. Разказваше тъй, като че хората са пред него, като че ги вижда сега…”
Деспина Йовкова/съпругата/:
„Йовков не знаеше какво нещо е скука и бездействие. Винаги беше зает или с творчеството си, или с четене на книги. Щастлива натура, напълно задоволен от своя вътрешен живот, той почти не чувстваше нужда от хора около себе си.”
Георги Константинов/бълг.писател/:
„Йовков изобщо беше извънредно чист човек – и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Никога не съм чул от него неприлична дума, никога не помня да е проявявал склонност да слуша цинични приказки, злословия.”
Елисавета Багряна/близка на писателя, поетеса/:
„Йовков обичаше да разказва случки от войната и от учителстването си на село. Разказваше много хубаво, просто, естествено, увлекателно- като че го четеше написано пред себе си. С унесен поглед, полуусмихнат. Когато разказваше нещо смешно, разсмиваше се и сам с глас.”
Материалите събраха учениците от 11а клас