Китай: Една феерия от емоции
Преживяванията в Китай бяха същинска сбъдната мечта за мен. Докосването до китайската култура и история предизвикаха в мен възхищение, но и изумление, тъй като са съвсем различни от нашенските. Пътешествието ми до Пекин беше свързано с петмесечен обучителен курс по китайски език, но имах и привилегията отблизо да изуча нравите и привичките на китайския народ.
Eдно от нещата, които ми липсва най-много са хората. Китайците са доста шумен, но весел и топлосърдечен народ. С удоволствие ни показваха правилната посока, когато се загубехме по малките улички (наречени “хутуни”) , а понякога дори сами ни водеха до правилната пресечка. Отношението към чужденците ме изненада и мога да го опиша като “тълпа фенове”, които преследват “филмова звезда”. Ето затова, ако един ден попаднете на оживено обществено място в Китай, не бива да ви притеснява молбата на случайно срещнат човек да се снима с вас, а защо и да не помахате на негов роднина по време на видео разговор? Където и да отидех, накъдето и да се обърнех ме следваха усмивки и топло отношение, което ме накара да забравя малката подробност, че се намирам на 9855 км от дома.
Китайската храна за мен коренно се различаваше от тази в нашите китайски ресторанти. Там се срещат странни комбинации както от продукти, така и от вкусове – кисело и горчиво, люто и кисело и т.н. В Пекин, на голямата търговска улица “Ванфудзин“, могат дори да се купят буболечки на клечка. На мен ми се сториха учудващо скъпи, но по-късно разбрах, че са считани за деликатес.
Пагодите и храмовете са типични за Пекин, тъй като той е освен икономически и исторически център. Някои от местата, които според мен не бива да се пропускат при посещение, са Забраненият град, паркът “Бейхай“ и Летният дворец. Китайската стена ме порази с мащаба и грандиозността си и абсолютно оправда очакванията ми. Пожелавам на читателите на вестник “26 Днес“ един ден също да се насладят на величествената гледка от стената, защото наистина е невероятно преживяване! Екскурзията до манастира Шаолин в провинция Хънан (Източен Китай) беше паметно събитие, което помня, че очаквах с нетърпение. При пристигането ми направи впечатление тихата и необезпокояваната атмосфера (нещо нетипично за Китай!). Шаолинските монаси не бяха враждебно настроени и готови за битка, а спокойни и приветливи. С моите приятели имахме възможността да се насладим на представлението на монасите. Спектакълът се състоеше от спаринг, демонстрация на кунг-фу пози, ритници и удари, дори и от кратко показно с участието на публиката. Екскурзоводът обясни, че към манастира има училище, в което китайчетата се учат на кунг-фу още от ранна детска възраст и това се потвърди.
Тъй като пребивавах най-вече в Пекин не мога да кажа много от личен опит за природата. Това, което мога да кажа е, че в Пекин и най-вече в университетския регион има много паркове и зелени зони, подходящи за разходка и дори за различни културни мероприятия като традиционни китайски танци, калиграфия и песни.
Както всички знаем, Китай е една от най-динамично развиващите се държави, с хилядолетна история и култура. Истината е, че дори и да си мислим, че познаваме Китай, то ще останем дълбоко заблудени. Новото, екзотичното и до степен непонятното за нас българите изскача иззад всеки ъгъл и безпогрешно ни изумява. Но точно това прави тази страна цветна, различна и неповторима. Това е Китай!
Никол Якимова (бивша ученичка на 26.СУ)