Наследниците на Йовков …пишат и рисуват

07.11.2010

НАГРАДЕНИТЕ ЕСЕТА ОТ КОНКУРСА:

„Аз я видях, ще я видите и вие”

  Йордан Йовков създава един от най- прекрасните образи на надеждата, в своя разказ „По жицата”, а именно този на бялата лястовица. От този момент нататък тя се превръща в символ на надеждата, който остава вечен, и то не само в българската литература, а и в живота на всеки един от нас – българите.   

„Аз я видях, ще я видите и вие”.Всеки човек се е сблъсквал с надеждата, вървейки по своя земен път. Тя е едно от онези неотменими неща в живота, които ни дават сили да продължим напред, дори и в най- трудните моменти. Според мен надеждата не може да се обясни точно, за нея няма изчерпателно определение. Тя е различно усещане за всеки човек. Но най- общо казано тя, заедно с любовта и вярата, е едно от нещата, които ни запазват живи.

Тя, надеждата, ни носи радост в тъжните моменти, дава ни сила, когато се чувстваме слаби и ни помага да продължим напред, когато не виждаме изход.

Един от „пресните” примери, които мога да дам, е случаят със затрупаните чилийските миньори. Този случай представляваше една голяма човешка трагедия, от която сякаш нямаше изход. Но именно надеждата беше светлият лъч за миньорите и техните спасители и близки, че отново ще видят слънчева светлина. И това стана, защото според мен надеждата дава изключителна сила и вяра в доброто.

Аз мисля, че надеждата винаги кръжи около нас. Трябва само да отворим очи и да я потърсим, само тогава ще я видим. Аз я видях и още много хора са я видели, дано я видите и вие.

 Силвия Ангелова 12 „а” клас

 

„Аз я видях, ще я видите и вие”

Надежда ли? Съществува ли подобно нещо изобщо? Естествено, че съществува. Надеждата е това, което ни крепи в трудните моменти. Това, което ни кара да вярваме в доброто, в хората и в себе си. Когато сме потопени в мъка, страдание, нещастие, лъжи, алчност, лицемерие и високомерие, надеждата ни кара да продължим напред с подновени сили и вяра.

Тя е нещо свято, безценно, значимо за всички ни и безкрайно.

Неслучайно хората са казали:”Надеждата умира последна”. Тя кара корабокрушенеца да  продължава да плува, майката да бди над детето си, ученикът д апродължава да учи, писателят да продължава да твори, влюбеният да не спира да обича…

Всеки ден на улицата виждаме просяци, но колко от нас се запитват какво ги е довело до просия? Обвиняваме ги в мързел, неграмотност, различна социална принадлежност, но запитваме ли се как е протекъл животът им? Колко болести, страдания, моменти на обезверение, бленувания и мечти са преживели?

Всички нас ни крепи вярата в доброто. Всеки има нужда да вярва в нещо. Всеки има нужда от вяра, надежда и любов.

Векове наред надеждата намира отражение в изкуството. Тя е навсякъде около нас, но не всеки я забелязва.

В разказа „По жицата” надеждата е представена като бяла лястовица също както и в раелния живот- сред многото черни и мрачни тревоги тя е като бял слънчев лъч. Бялото е символ на чистотата, щастието и безгрижието. Очите на Гунчовата дъщеря светват, когато тя чува за лястовицата. Въпреки че болестта е стопила физическите и сили, в сърцето и не спира да блуждае бялата надежда.

Толкова ли е трудно да бъдем човечни и милосърдни? Толкова ли е трудно човек да вярва в доброто? Ще има ли ден, в който да не ставаме свидетели на злоба, завист, интригантство и клюкарство?

Всички тези неща пречат на надеждата, любовта и вярата да си намерят място в нашите души.

Ако само за миг се вгледаме в себе си дали това, което ще видим, ще ни хареса?

Животът е един! Не го пропилявяйте, защото ден след ден той преминава като през писта с препятствия. Но в един момент си задаваме въпроса:”Има ли смисъл да живеем?” Има! И надежадата, че нещата ще се подобрят, ни кара да продължаваме да живеем.

   Надеждата помага на  личността да се извиси към духовното и да надскочи материалното, да се справяме с трудностите и проблемите и да се радваме на чуждите и своите успехи. Достатъчно е само да повярвате.Аз повярвях, повярвайте и вие!

Вилхелмина 10а клас   

 

„…Аз я видях, ще я видите и вие!”

 

     Има ли я наистина бялата лястовица се питаме и днес. Благодарение на напредналите технологии, ако не я видим на живо, то поне снимана с фотоапарат или видеокамера/ както и неотдавна показаха в новините по телевизията заснета бяла лястовица в България/.

      За съжаление не можем да кажем  същото и за годините, в които са живели семействата на Гунчо и Моканина   от  разказа  „ По жицата”  на  Йордан Йовков. Животът на хората е бил  труден  и беден. Разказът е  пропит с  мъка  и надежда, болка и вяра, страдание и упование  в  доброто. Не че в днешни времена животът е приказка, но мъката и болката се срещат  по – рядко.

     Днес, във  време на демокрация, животът ни е улеснен, защото има много болници с добри специалисти и много от болестите могат да  бъдат  излекувани. Нуждаем  се от  повече хора като Моканина. Той е призван  да бъде опора във  вярата на  страдалците. Макар, че нито е „чувал”, нито е „виждал” бялата лястовичка,  добруджанският  овчар  вярва в съществуването и.

     Чрез  благородната лъжа за нея, той  сътворява „чудото”  и така стига до свое духовно извисяващо преживяване. Думите „…Аз я видях, ще я видите и вие!”  звучат  като благословия, като молитва  и заклинание. Срещата с човешкото страдание  го кара  да проумее, че истината може да убива, а вярата да дава сила.

     Обикновено  за българина  истинско е това, което  можеш да видиш, чуеш  и пипнеш сам. В  днешни времена голяма част  от  хората са загубили вярата в доброто, в Бог, в самите тях, а на нейно  място се е настанила злобата, завистта, стремежът за материално богатство. И днес сме готови да излъжем, но в  повечето случаи не  благородно като Моканина, а за да се облагодетелстваме, да придобием нещо, което не е  наше.

    Иска ми се наистина бялата  лястовица да я има и тя да може да излекува хората и да им  върне вярата в доброто.

Илина Любенова  VІІІа  клас

Tags:

Comments are closed.

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез имейл

Въведете имейл:

октомври 2020
П В С Ч П С Н
« дек.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031