Истории от старо Княжево

08.11.2020

Разказ на Ирина Петрова (домакин в 26.СУ „Йордан Йовков“)

–Може ли да ни разкажете малко за детството си? Как си спомняте Княжево тогава?
–Аз живея много близо в блоковете покрай производството на кроасани ,,Пендор“ и когато сме дошли са живеем тук е било през януари месец 1962 година и аз тогава съм направила 3 годинки тук. От тогава живея в Княжево, учила съм в 26-то училище от 1 до 8 клас. Княжево беше много различно от сега, сега има много ново строителство, даже бих казала че се попренасели, тогава имаше доста по-свободни места- полянки, където децата да играят. Например на мястото на блока срещу училището имаше едно голямо място, то беше черешова градина, разбира се, имаше си стопани. И ние като деца понякога идвахме да си берем черешки и те ни подгонваха. До църквата тази сграда сега се намира банков клон-тогава това беше месарница. Трамвайната спирка си е такава като едно време. Малко по-нагоре сега има баничарница, но преди беше книжарница, от която съм си купувала учебниците за училище. В читалището салонът беше кино, едно от най-хубавите кина в София. В читалището аз съм играла народни танци и сме изнасяли концерти. Отдолу беше една голяма сладкарница. От другата страна на ъгъла и преди и сега си има плод и зеленчук. Малко по-нагоре където е магазина за дрехи пак беше магазин, само че половината беше за дрехи половината за платове. Нагоре от този магазин за дрехи до края беше един огромен ресторант и беше с една голяма градина отвън за лятото. На следващия ъгъл имаше магазин за трикотажни изделия. Беше хубаво! Беше много по-спокойно, защото нямаше толкова коли. Идвахме си пеша до училище. През зимата имаше много сняг и нашите чанти не бяха такива като сега вашите раници, бяха от кожа и ние успешно се пързаляхме на тях. Нашата зимна ваканция беше от 1 до 10 януари и сме ходели от Княжево до Копитото с лифта и оттам се спускахме с шейните и чак до Княжево. Хубаво детство сме имали.
–Какви предмети тогава се учеха, които днес не се учат?
–Напротив, всичко се учи сега, но вие имате още предмети. До 8 клас програмата за обучение беше различна от сега. Например в 6 клас се изучаваше ботаника – наука само за растенията. Имахме едно опитно поле, на което например окопавахме и засаждахме растения. В 7. клас учехме зоология – наука само за животните. Беше интересно, че правехме дисекция на червеи. И така в 8. клас учехме анатомия на човека. Мисля, че така по отделно като се учат предметите, децата повече запомнят и им прави впечатление, отколкото когато е всичко заедно. Вие сега учите например информационни технологии. Животът много се промени, навлязоха тези нови технологии.
–Разбрахме, че сте работили във фабрика ,,Българска коприна“. Кои по-специални за Вас моменти може да ни споделите?
–Беше много хубаво, правеха се едни специални платове, каквито сега няма толкова много на пазара, имаше естествена коприна, даже имам един спомен вкъщи – кокон, когато буболечката расте става на гъсеница, и след това започва да прави една нишка на клончето и се оформя едно пашкулче и е много интересно.
Когато човек ходи на работа намира нови приятелства. Имали сме много добри колежки и колеги. Както вие в клас се разбирате добре с някои съученици и сте приятели така също, например от другата канцелария леля Бойка ми е приятелка и тя работеше в ,,Българска коприна“ и после стана така, че пак тук двете работим заедно. През 1986 година, тогава бях счетоводител и започнахме да работим в счетоводството но компютър, но тогава бяха много бавни компютрите когато го включиш трябва да изчакаш поне 5 минути да зареди. Но въпреки това беше напредък, улеснение, защото до тогава всичко смятахме на електронни калкулатори. Когато започнах да работя в 26-то през 1998 година заварих един мой учител, който преподаваше руски език г-ин Пелепейков. Интересното беше, че той ме позна по име.
–Според Вас фабрика ,,Българска коприна“ трябваше ли да остане или сега е по-добре, че има голям хипермаркет?
–Фабриката отдавна беше обречена и не работеше още от 1997/1998 година и всъщност аз съм доволна, защото построиха този магазин, защото на това място и преди са работели хора и сега като магазин отново ще има работещи хора, надявам се да са от Княжево. И като цяло имахме нужда да има по-голям магазин, в който да има всичко. И всъщност По-добре е, отколкото да се построи един голям блок. И като цяло имам много хубави спомени и от детството, и от работата.

Интервюто взеха: Милета Борисова и Елица Якимова,7.б

Comments are closed.

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез имейл

Въведете имейл:

декември 2020
П В С Ч П С Н
« ное.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031