и
На 18.февруари ученици от нашето училище имаха уникалната възможност да се срещнат с една от родствениците на Левски – Христина Богданова. Тя разказа интересни непознати истории за Апостола на свободата. Сподели с нас, че също е била журналист, а сега работи като психотерапевт. Репортерите на училищния вестник й зададоха няколко въпроса и ето какво сподели тя за читателите на в.“ 26-то Днес“:
– Г-жо Богданова, как разбрахте, че сте роднина на Левски?
– Как да кажа, то винаги се е знаело, в семейството, в което съм отраснала. Да, разбира се, когато бях много мъничка, не можех да разбера какво означава това. Знаех само, че се свещенодействаше, когато се изваждаше кичура коса, която съхраняваме в дома си. Доколкото си спомням, бях вече на 14-15години, когато моя дядо ми позволи за първи път да се докосна до косите на Левски. Винаги, когато сме се събирали рода, се разказват истории. Така помним, така предаваме и днес. Така че, хем винаги съм го знаела, хем ми трябваше време да се развия житейски опит и да натрупам някаква опитност, за да осъзная отговорността, която върви с това родство.
-Какво е Левски за вас?
-Това е въпрос, който винаги ме вълнува много. Аз нямам заслуга за това, че съм една от родствениците на Васил Левски, но за сметка на това смятам, че съм благословена от съдбата във вените ми да тече и от неговата кръв и след като съм била по този начин благословена и толкова много ми е дадено, явно че аз трябва да дам на свой ред, като разказвам и това е повод да помним, да сме обединени- неща, които той ни е завещал. За мен Левски е пример за един човек, който е дълбоко вярващ, който обича живота, свободата и най-вече българите, който е смел, решителен, отговорен, непоколебим пред неправда и несправедливост, дълбоко уважаващ хората и българите и вярвам, че само такъв човек, притежаващ всичките тези качества, може да избере да даде своя живот, така че днес ние да живеем в една страна, която има нсички възможности да бъде едно прекрасно място за живеене за всички нас. Да живеем свободни и достойно- това е, за което той увисна на бесилото преди 146години.
-Какво Ви е подтикнало да посещавате училища в България и да разказавате за Васил Левски?
-Аз вярвам, че е много важно да съхраним историческата си памет. Когато един човек или един народ забрави за своите корени, не ги почита, не се уповава на тях за мъдрост, за опит, той загива, защото в нашата история всъщност се корени мъдростта на нашите предци, допуснати са много грешки, направени са много неща, но всичко това ни помага днес да бъдем едни достойни хора.Така че обръщането назад е много важно и във всичките ни срещи всъщност правим точно тов а- поглеждаме назад към нашата славна история, към нейния, признат от милиони българи, за неин най-славен син Васил Левски, за да намерим сили и кураж да продължим това, което той ни завеща.
– Какви добродетели е наследил Васил Левски от семейството си?
– Това, което е научил от дома си, е било преди всичко: вяра в Бога и в човека, уважение към човека и към живота, отговорност, нетърпимост към каквато и да било неправда и несправедливост, смелост и кураж да има мнение, да отстоява това мнение, уважение на хората, с които се е срещал, и зачитане на всеки според заслугите. Давал си е сметка и е разбирал, че ние сме различни – всеки един от нас притежава различни качества, но това различие, когато го обединим в едно, ни помага да бъдем по-силни и по- успешни във всичко, което правим. И на това той е разчитал – намирал е начин и подход с всеки човек, с когото се среща, да говори според него, така че думите му да стигнат, да го увлече в името на каузата – борбата за нашето освобождение.
-Какво е отношението на Левски към децата?
-Обожавал е децата. Вярвал е в тях. Всячески се е стремил да ги научи да не бъдат страхливи, защото страхът е това, което ни сломява. Страхът е това, което ни превръща в роби. С огромна любов е бил учител 2 години във Войнягово, за малко и във Еникьой (селище близо до Бургас). Самият той не е имал свои деца, но собствените си племеници е обичал. Винаги, когато е имал възможност, е отделял време, за да ги погледа как си играят в двора, през пътя. Така че той е разбирал и е знаел, че децата са тези, които ще изградят една свободна България.
-Какво не знаем за Васил Левски?
– От историческа гледна точка вероятно знаем всичко. Много хора, много историци са отделили практически целия си професионален път за това да изследват всичко за делото на Апостола. Това, което по-малко се знае и което е волята на родствениците, е да разказваме онези истории, които ни помагат да се докоснем до човека Левски – какво дете е бил, на какво е обичал да си играе, какво го е вълнувало, какво е било за него училището – въобще всичките неща, които ни помагат да усетим този човек по един много земен и близък начин, съхранявайки уважението си и преклонението си към него.
-С какво Апостола на свободата се отличава от неговите съвременници?
-Той е бил много любознателен. Умеел е да слуша всички около себе си -кой какво казва, кой как вижда нещата и освен това е умеел да анализира това, което чува. Като ученик и впоследствие като послушник при вуйчо си, и като ученик в Стара Загора на 18-19-годишна възраст той попада и под влиянието, запознава се с идеите на едни от най-сериозните революционери от онази епоха и всичко това – цялото му природно и естествено любопитство, което винаги го е карало да пита, да се интересува, да обръща внимание, му е позволило да си изгради тази концепция, която впоследствие се превръща в основата на неговото революционно движение. Бил е изключително отговорен – качество, което не много хора притежават. Тази му отговорност, тази му отдаденост на това, което прави, умението да разбира – всичко това му помага да прави едни избори, някои от тях доста тежки, но избори. Способността да направиш такъв избор и да застанеш зад него и зад делата си, е нещо, което малцина умеят.
-Към какво Левски е бил непримирим?
-Неправдата. Отношението към човешкия живот и към човешкото достойнство, към унизителното положение, в което българите са били принудени да живеят. Това е било нещо, което от ранната си детска възраст не е търпял.
-Кои качества на Васил Левски са ни нужни днес?
-Бих казала – смелостта, решителността, любознателността. Да развием умението си да уважаваме другите, да правим избори и да носим отговорност за всичко, което правим и което мислим.
-Кои послания на Левски трябва да помним като негови наследници?
-За мен най – голямото послание е може би това, че за да бъдем достойни като хора, е много важно да сме обединени. Това е, което може да ни помогне да просъществуваме и като нация, и като българи. Така че, обединението е нещото, което ми се струва много важно да успеем да съхраним. Да ценим ученията на всеки един от нас, такива, каквито са, да уважаваме различията помежду си, за да може наистина да пребъде нашата страна. Най-много в живота си той е обичал, както го е наричал, “драгоценното ни Отечество“.
-Какво ще пожелаете на учениците от 26.СУ и на читателите на в.“26-то Днес“?
-Пожелавам ви да носите пламъка на свободолюбието и родолюбието. Бъдете честни и достойни хора! Никога не се отказвайте от това, в което вярвате, от целите си и от мечтите си! Бъдете здрави и имайте прекрасно детство!