Интервю със Станислав Георгиев, експерт по български език и литература в РИО София-град

06.03.2013

Ако имате съзнанието, че във вашите ръце е вашето бъдеще, ще можете да получите изключително много от учителите си, от училището и от всичко, до което се докоснете

stanislav_georgievПомолихме г-н Георгиев да ни разкаже с какво се занимава един експерт по български език и литература в РИО. Ето какво ни каза той:

Инспекторът в регионалния инспекторат има поредица задължения като една част от тях само са свързани с преподаването на предмета български език и литература в училище. Аз Като експерт в РИО имам задължението да контролирам качеството в процеса на обучение във всичките близо 300 Софийски училища. Основната грижа на експертите е да проследят как учителите преподават на учениците, каква методика прилагат, колко са компетентни и дали спазват определени правила на работа. Учителите в София са над 800, така че работата на експерта всъщност е многопосочна, като имате предвид, че се отнася да преподаване на материала от 5. до 12. клас по двата компонента – български език и литература. Знаете, че вие си имате отделни учебници, но всъщност предметът е едно цяло.

Попитахме: С какви трудности се срещате в работата си?

Основните трудности са свързани с проблемното обхващане на всичките 800 учители едновременно във фазата на контрол. Тъй като, сами разбирате, че за около 200 учебни дни през годината няма как да бъдат посетени 800 учители и да бъде анализирана адекватно тяхната конкретна работа с конкретните класове и да им бъдат отправени препоръки за такъв срок от време. Ние осъществяваме контрола си освен с наблюдение директно в часовете и по други начини- това са резултатите от външните оценявания на седмокласниците и от държавните зрелостни изпити, от олимпиадите, също така систематизираме постиженията на учениците чрез сведенията от входното равнище. Тези проверки, знаете, се правят от началото на годината. Разбира се осъществяваме квалификация на учителите, но проблемът е, че не могат да бъдат обхванати всички предаватели на 7.клас в едно и също време по една и съща тема, защото като си представите колко са паралелките и че са на две смени и тези преподаватели са не по-малко от 200-250 души, оказва се невъзможно да изберем една тема и всички да бъдат обучени и квалифицирани едновременно. Затова винаги се получават едни разминавания в нивото на подготовката на самите преподаватели. Като прибавите и това, че учителят по български език и литература е една инидвидуалност, че проблемите на литературата могат да бъдат разглеждани от различни и специфични зрителни ъгли, каквито ги вижда преподавателят, защото знаете, че литературният проблем е човешки проблем. Затова, когато разглеждаме един проблем, да кажем, на баба Илийца и на бунтовника в разказа на Иван Вазов „Една българка”, ние не сме в състояние да обхванем абсолютно всички възможни възприятия и човешки реакции в една такава ситуация. Затова, на практика литературата е може би единственият предмет, от тези, които много силно касаят съдбата на всички ученици в България, предмет, който не подлежи на стопроцентово уеднаквяване на въпросите , отговорите и на очакваните крайни резултати.

Миналата година наш съученик от сегашния дванадесети клас се включи във Вашата инициатива за четене на Ботевите творби в Софийското метро. Предвиждате ли за в бъдеще подобни инициативи?

Благодаря, че сте забелязали тази инициатива. Тя се оказа много интересна, защото на 1.юни беше представена една нова книга на един български учен/…/, в която говори за ритуалния характер на Ботевата поезия, за начина , по който Ботев е подредил стихотворенията си според степените на отказ на личността от себе си в името на обществените ценности. Това е един ритуал. Точно на другия ден- 2.юни, когато застанахме в метрото и започнахме да четем, се оказа, че тази научна теория има своето основание и че тя е оправдана, защото се намира в практиката на човешкото съществуване. Това се нарича общностно съществуване и стана много вълнуващо. Аз съм много благодарен на 26. Училище, защото вие се намирате доста далечко от метрото и би трябвало проблемите на метрото да са извън обсега на вашите интереси, но всъщност метрото се оказа пиртегателна сила за всички, обитаващи градската среда. Мястото, където Ботев е създавал своите стихотворения е едно подземие, където се намират кръчми като тази на Странджата от „Немили- недраги” на Иван Вазов. Ние затова решихме да ситуираме четенето на Ботевите творби под земята, там, където е онази модерна градска среда, в някаква степен аналог на тогавашната кръчма, защото тогава в кръчмата не са седели да ес напиват и да играят кючеци по масите, тя е била място за съществуване на тези хора, там е приминавал животът им, защото това са хора бездомници, отрекли се от всичко, което им е близко и мило, от всички удобства с близките, със семейството, с рода в родния дом. По подобен начин ние сме принудени в София да минаваме през метрото всеки ден- стотици хиляди хора по няколко пъти, защото това ни облекчава живота. Това е смисълът на тази инициатива. Тази година мислим да я разширим. Все още обмисляме как ще бъде обхваната. Но мислим тази година да обхване повече станции на метрото и да стане по-интересна.

Какво, според Вас, е мястото на Ботев в нашето съвремие?

Ботев, както повечето от нашите предшественици, има толкова място, колкото му дадем в съзнанието си. За едни хора Ботев е тотално безразличен, тъй като той влага в своето творчество и в личността си идеали, а идеалите казват :”Аз се отказвам от материалното, отказвам се от живота си в името на някакви свръхценности, които не могат да бъдат измерени с пари, със злато, с бижута, с обеци, с пиърсинги, с татуировки и с каквото още искате, със смартфони, не става. Така че, за едни хора това е изключително важно, за други- такива идеали се оказват излишни и ненужни. Всеки го на мира в себе си, в съзнанието си и в сърцето си и когато намери това място, той по някакъв начин му отговаря. Дали ще отиде на паметника и ще постави цвете, дали ще дойде с нас да чете стиховете му, дали ще си отвори в библиотеката томчето- въпрос на личен избор.

Какво според вас трябва да се промени в обучението по български език и литература, за да се повиши нивото на езиковата култура сред тинейджърите?

Този въпрос е свързан с една от трудностите/ това, с което започнахме/. Предметът български език и литература всъщност е предметът език, общуване, защото ние чрез този предмет се научаваме да общуваме помежду си и в частност да общуваме с книгите, защото в тях има много голяма част от културата на човечеството. Художественото слово има тази специфика да носи в себе си едновременно етичните послания, морала на хората, които живеят в този период , в който е създаден художествения текст, но този морал никога не е присъщ само на това време, в което живее, да кажем, Вазов или Алеко, или ние в момента- съвременният тинейджър. Словото носи в себе си историята на мисленето на човека. Историята на отношението на човека към света и това пречупване на старите критерии за живота с новите отношения е това, което е много важно ние в училище да можем да го внушаваме на учениците, защото съзнанието за това, което носи езика като категория ние всъщност бихме приучвали тинейджърите на уважително отношение към миналото.
Ние живеем в една много сложна, много динамична обществена среда и вие като ученици се формирате не само чрез училището и чрез моя предмет, а се формирате и чрез отношенията си с родителите, с баби и дядовци, от това, което се случва във фейса и в други чат програми, от неформалното общуване в страхотно много посоки. Затова предметът не е в състояние да бъде някаква панацея- едно универсално лекарство срещу безхаберието, срещу деморализацията на много хора на вашата възраст. Трябва да го носиш. Ако не го носиш и не го стимулират вкъщи, то често се разпада, защото е задължително.

Какво е Вашето послание към учениците на 26. СОУ  ”Йордан Йовков”?

Бъдете млади хора, които си знаят къде се намират и проявявайте необходимата отговорност първо към себе си, за да можете да израстнете като пълноценни граждани и личности. Другото не може да се случи насила. Ако имате съзнанието, че във вашите ръце е вашето бъдеще, ще можете да получите изключително много от учителите си, от училището и от всичко, до което се докоснете. Това ви го пожелавам като някакъв път за напред.

Какъв съвет ще ни дадете за матурите?

Програмата за изпита е качена на сайта на МОМН. Трябва да го прочетете много внимателно, за да се подготвите добре по всичките раздели и пунктове на тази програма. Да проявите съвест към себе си по отношение на изпита, защото той неслучайно се нарича конкурсен и ако искате наистина да бъдете подпомогнати, знайте, че на изпита сте сами и от вашите сили, от вашите знания и умения зависи какво ще е бъдещето ви. Никой не може да ви подари бъдеще, ако вие не можете да го използвате качествено. Дори някой да знае и да може да ви помогне… аз всъщност ви помагам в момента като ви лекувам от очакването, че сте хлапета, които трябва да бъдат водени на едни юздички/за прохождащи бебенца/ …проходилки. Вие не се нуждаете от това. Вие вече сте започнали да се усещате като хора, на които все по-малко им се иска някой да им дава акъл и да ги напътства. Вие усещате силите у себе си. Развийте ги, защото там, където отидете ще имате много предизвикателства. И да ви нагласи някой, да ви уреди на дадено място, ако вие не отговаряте на изискванията на това място, просто ще бъдете един пластмасов болт в скоростната кутия на порше 911. Какво ще се случи? Ще се стопи всичко около него или автомобилът ще продължи без да го забележи, че го е имало. Така става в големите училища- случайно попадналите в тях ученици така биват изтикани настрани, както като ходите до Владайската река да гледате боклука, виждате, че той отива настрани. Така трябва да работите върху себе си, че да сте от тази, бистрата вода.

Интервюто взеха: Атанаска, Даниел и Жуляно от 7.а клас и Ивана, Джулия от 7.б клас

Comments are closed.

август 2017
ПВСЧПСН
« Апр.  
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031