Дали книгата има бъдеще в един динамичен и електоронизиран свят? Не мога да кажа със сигурност, но силно си надявам, че има.
Но кой може да каже?! Днешните деца, пък и възрастните хора, не четат много. Те твърде много работят и все се оправдават, че за книга няма време. А децата си играят на компютрите или седят с часове пред телевизора, но за книга пак нямат време.като че ли книгата е нещо отживяло, нещо като танците за дъжд или праисторическите рисунки…Но защо е така?
Аз, например, чета всеки ден и имам абонамент в три библиотеки. За съжаление рядко срещам някой от своите връстници там…
А случало ли ви се е да започнете да четете книга и да не ви се иска да я оставите, докато не прелистите и последната страница?…Не?!… Значи не сте опитвали! Ами опитайте и ще се убедите колко е интересно. Предлагам ви една забавна игра:
Открийте в следните изречения по две или три заглавия на произведения от Вилхелм Хауф и Ръдиъд Киплинг! А може би ще прочетете някои от тях?!
Мнимият принц се чуди на избавлението на Фатме.
Халифът щърк си иска еленовия гулден от джуджето Дългоноско.
Пеперудката, която тропна с крак, се чуди откъде се взеха броненосците.
Ракът, който си играеше с морето, чете книга за джунглата.
Котката, която ходеше където си ще, измисли сказание за куенгуруто.
/Отговорите на загадката очаквайте в следващия брой!/
Ивана Тонева, 7.а клас