Защо да слушаме българска народна музика?

02.05.2019

Драги читатели на вестник „26-то днес“, с тази статия искаме да ви разкажем за нашия безценен български фолклор.
Фолклорът обединява всички форми на българското народно творчество- музика, танци, приказки, поговорки, обичаи, традиции, шевица, дърворезба, керамика и др. Той показва дълбоката връзка между бита и ежедневието на българите през годините. Основни теми са връзката между човека и природата, земеделието, любовта и бракът, селският бит, образът на юнака и момата. В него е събрана философията на нашия народ, нашата история, съхранила се до днес и успяла да се запази жива.
България е разделена на седем фолклорни области: Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, всяка красива по свой собствен начин. В следващите редове ще ви разкажем за най-характерните неща, свързани с песните и танците за всяка една от областите.
В Добруджанска фолклорна област повечето танци започват бавно и постепенно забързват, движенията са насочени надолу към земята (приклякване, присядане), което символизира връзката на добруджанеца със земята и нейното плодородие, която му осигурява прехраната. Песните са жетварски, трапезни и седенкарски, с дълги текстове.
В Пиринска фолклорна област танците са разнообразни, повлияни от танците на съседните страни. В пиринските песни се пее за героизма на българката и българина. Откриват се и почти всички видове песни за българското народно творчество, които са на типичен пирински диалект.
В Родопска фолклорна област песните са предимно на любовна тематика, които се пеели по сборове и седенки, годежи и сватби, повлияни от величествената природа на планината Родопа и митичния тракийски певец и музикант Орфей.
Северняшка фолклорна област е характерна с изключително богат и разнообразен танц, изпълнен с вихрена игра и свобода на движенията. Типично е едногласното пеене, песните са за хайдуци, за митични същества от българския фолклор- змей, ламя.
Странджанска фолклорна област е известна със своите нестинарски танци. Нестинарството е много стар български обичай, който се извършва в деня на Св. Св. Константин и Елена на 21 май. Танцуващите носят икона на светците и под ритъма на тъпана и гайдата понякога изпадат в транс и могат да предсказват събития.
Тракийска фолклорна област, танците са изпълнени с радост и веселие, песните са спокойни, нежни и биват хороводни и бавни песни за трапеза и седянка. Характерно е едногласното пеене, предимно от жените.
Шопската етнографска област се отличава с изключителна бързина и енергичност на танците . Характерни са и юнашките и историческите песни, наричани от народа ,,кралимарковски“ или „сватовски“ песни, изпълнявани едногласно или двугласно. Повечето песни са позитивни и завършват с щастлив край. За бавните песни е характерно разтрисането (насичане на тона- тресене, трептене на гласа).
Впечатляващ и необикновен е българският фолклор- магия, която ни пази хилядолетия. Магия, която ни кара потрепнем, като чуем родопската гайда и сърцето заиграва в ритъма на ситно шопско хоро.
Напоследък все повече българи се завръщат към българския фолклор, народните мотиви и фолклорната музика. Това е надежда, мисия да опазим и съхраним нашето автентично изкуство, което е неповторимо и уникално.
Гледайки назад в миналото, трябва да вярваме в бъдещето!
Александър Виденов, 5.б клас

Comments are closed.

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез имейл

Въведете имейл:

май 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031