Един живот, изпълнен с копнеж по красивото и доброто

08.11.2020

140 години от рождението на Йордан Йовков

В гористите хълмове на Източния Балкан, в китното селце Жеравна през далечната 1880 г. се ражда Йордан Йовков.
Детството и ученическите години му преминават в Жеравна, в Котел, а по-късно в Първа мъжка гимназия в София.
Когато се обучава в Школата за запасни офицери, отбивайки военната си служба в Княжево, бъдещият писател дори не подозира, че именно тук след години училището ще носи с достойнство и чест неговото име и ще стане продължител на духовното му наследство.
В едно свое свидетелство Йовков споделя: “ Бях много усамотен и затова много четях. Тогава се зачетох в литературата изобщо. Сякаш те бяха най-сладките ми и възторжени часове на четене“.
От този период са и първите му стихотворни творби.
Желанието на Йордан Йовков да бъде студент по право в Софийския университет започва и завършва в няколко месеца, осуетено от смъртта на баща му Стефан Йовков.
Младежът се прибира в родната Добруджа, за да бъде опора на семейството. Следващите 8 години от живота му слагат отпечатък върху целия му по-нататъшен житейски и творчески път. Тук Йовков ще се прояви като учител, директор на училище и театрален деец. Оттук ще натрупа множество интересни истории за бъдещите си творби: “ През това време съм се оформил и съм определил отношението си към живота, към хората“ – споделя той.
През 1910 г. младият автор отпечатва първия си разказ „Овчарова жалба“, включен по-късно в сборника „Старопланински легенди“.
Йовков участва дейно и в театралните представления на добричкото дружество „Развитие“ – това е първият му досег до театралната сцена.
В един есенен ден на Йовков му се налага да замени класната стая с военната обстановка. Обявена е война и подпоручик Йордан Йовков е мобилизиран на фронта.
Занизват се тежки години за родината ни. Трите поредни войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна- докарват народа до просешка тояга.
Йовков е на бойното поле заедно с войниците, а сетне като кореспондент във военни издания предава преживяното в своите очерци: „В утрото на паметния ден“, „Те победиха“, „Край Места“.
След края на Първата световна война Йовков трудно понася втората национална катастрофа – повторната загуба на Добруджа.
Вече семеен и с дете, но безработен, той е принуден да търси начин за препитание във Варна, докато съпругата му Деспина с малката им дъщеричка Елка живеят в Добрич. Две изключително трудни години, защото нерядко му отказват работа поради ниския му образователен ценз. Въпреки трудностите Йовков не се отказва да пише, подкрепян от съпругата си. В тези трудни за семейството му и за самия него времена се ражда повестта „Жетварят“ (1920).
Заедно с жена си и дъщеря си Йовков заминава през есента на 1920 г. като редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Тук най-сетне има сигурна работа и време да се занимава с това, което най-много обича – да пише. Така се появяват незабравимите творби от сборниците: „Старопланински легенди“ и „Песента на колелетата“.
Последните десет години от живота на писателя в София са изпълнени с много творчески труд и страдания, причинени от заболяването му (рак на стомаха и на жлъчката в напреднало състояние). Въпреки ужасните болки Йовков не престава да пише. В този период изпод перото му се появяват уникалните му творби: „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936), романът „Чифликът край границата“, както и незавършеният роман „Приключенията на Гороломов“, драмите: „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
Ние, Йовковите наследници, всяка година отбелязваме патронния празник на нашето училище. Помним неговите съвети: „Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня…“.
Вдъхновяваме се от незабравимото му творчество и сме убедени, че всеки, който се е докоснал до неговия свят, е станал поне малко по-добър и по-мъдър.
Пролет Николова

Comments are closed.

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез имейл

Въведете имейл:

декември 2020
П В С Ч П С Н
« ное.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031