В света на „голямото“ изкуство: Сандро Ботичели – „Поет на тревожната красота“.

08.11.2020

Уважаеми читатели, днес ще ви разкажа за една невероятна личност, за една красива душа, за един недостижим художник или още за Сандро Ботичели, който не отстъпва по талант и харизма дори на известния Леонардо да Винчи.
Сандро Ботичели всъщност е прякор на Александро ди Мариано ди Вани ди Амедео Филипепи, който наследява от по-големия си брат и означава „Бъчвичката“. Художникът е роден на 1. март 1445 г. във Флоренция.
Интересното при Ботичели е, че не подражава на останалите художници, не следва перспективата и анатомията на човешкото тяло, а изразява себе си, като изобразява идеите и мислите си по един различен и забележителен начин, поради това той е единствен и уникален. Неговите картини често изобразяват богове като например „Раждането на Венера“, изпълнени са с цветове и багри, но и с щипка меланхолия. Затова е наречен „Поет на тревожната красота“.
По това време във Флоренция царял културен разцвет. Градът дори си съперничал с Рим. Властта била в ръцете на няколко богати фамилии, но накрая Медичите, богата банкерска фамилия, си я извоювали. Към техния двор се стичали купища даровити писатели и художници. Сред тях бил и Ботичели, но те забелязват неговите умения едва след картината „Поклонението на влъхвите“, на която е нарисуван дори самият той заедно с Медичите.
Друга негова известна картина е „Пролет“. На нея отново е изобразена Венера в средата на отрупаната с цветя поляна. На тази картина сякаш времето е спряло, за да разкрие красотата на пролетта. В десния ъгъл е представен мит, който гласи, че богът на вятъра Зефир се влюбва в една нимфа и я превръща в богиня на цветята. Въпреки това тази картина излъчва меланхолия, защото нимфата много прилича на Симонета Веспучи – любимата на Джулиано Медичи, която се смята, че Ботичели също е харесвал и която умира от туберкулоза малко преди създаването на картината. Тъгата е представена чрез ледената прегръдка на Зефир и измъченото изражение на нимфата.
Ботичели създава множество картини като „Раждането на Венера“, „Пролет“, „Венера и Марс“, „Поклонението на влъхвите“ и фреска в Сикстинската капела. Лицата на героите са смесица от чувства, но излъчват най-вече тъга.
Художникът умира на 17. май 1510 г. Никога не се жени заради скритата си любов към Симонета Веспучи и последното му желание е било да го погребат до нея.
Това беше един опит да се потопим заедно в света на „голямото“ изкуство и да не забравяме, че досегът до него винаги може да ни научи на нещо ново.
Владимира Фердинандова,7.б

Comments are closed.

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез имейл

Въведете имейл:

декември 2020
П В С Ч П С Н
« ное.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031