Аз пиша: Коледна приказка

20.12.2019

Имало два дни до Коледа. Всичко било готово. Дядо Коледа вече бил натоварил шейната. Било време за тръгване. Той тръгнал и извикал:
–Хо-хо-хо! Довиждане!
Карал,карал и за беда шейната му се счупи. Над него прелетял неговия зъл брат близнак дядо Злоледа. Той бил зелено чудовище и мразел Коледа. Извикал:
–Ох-ох-ох! Коледа ще бъде провалена!
Дядо Коледа не можа да стане и си остана там.
Дядо Злоледа пък раздал на всички, чували с въглени.
Когато децата ги видели много се натъжили.
Едни деца от малкото градче Фърнфил,момче и момиче близнаци Дейвид и Ема разбрали че нещо става. Те разследвали какво ли не. Разпитали другите деца и те им казали, че са получили чували с въглени.
Дейвид и Ема тръгнали. Вървели, вървели и видели дядо Коледа. Децата бързо отишли до работилницата, взели джуджетата и инструментите. Отвели дядо Коледа до офиса му и го разпитали дали знае нещо. Той им казал, че е бил дядо Злоледа. Децата попитали къде е, дядо Коледа им казал,че не знае, но резервната шейна имала джипиес и видели, че е около България.
Те бързо, бързо го настигнали, но дядо Злоледа ги омагьосал. Зад тях с третата резервна шейна идвали джуджетата, натупали го с чувалите с въглени.
Видели,че в единия чувал нещо мърда, отворили го и вътре била Снежанка.
Всички бързо раздали подаръците,макар ден по-късно. Всички много се зарадвали.
Милета Борисова 6б
Операция „Коледна тайна”

Лили, Мая и Георги се промъкваха съвсем забравили за алармата. А като се замисли човек колко близо бяха. Ако се бяха сетили, сега нямаше да ги преследват огромни двуглави чудовища по Коледа, но уви стана точно така. Всичко започна като един обикновен ден. Лили беше заспала в час по математика. Проблемът бе, че се събуди на два метра от земята и естествено падна на главата си. Имаше късмет, че поне учителят не бе видял това. Лили спеше в час, защото вечер не можеше да мигне от страх да не се събуди във въздуха. Само Георги и Мая знаеха нейната тайна. Те бяха най- добрите и приятели.
Звънецът би. Всички деца излязоха.
– Спокойно – каза и Мая – скоро ще разберем защо летиш във въздуха.
– Да – рече Георги – операция „Коледна тайна” е в действие.
Операция „Коледна тайна” беше да се промъкнат в музея на града след като затвори. На Коледа там имаше специален експонат : книгата „Историята на феите”. Те мислеха , че Лили може да е фея и щяха да прочетат, ако пише за нея и после да върнат книгата.
Така те се промъкнаха в музея без проблем, защото охраната бе заспала и посегнаха към книгата. Осъзнаха твърде късно, че алармата беше включена. Охраната се събуди и започна да обикаля сградата. Скоро щеше да стигне до тях. Чуха се още аларми. Полицията бе отпред. Тогава Мая забеляза ключовете на охраната на бюрото му. Тя ги взе и се затича към задния изход, а Лили и Георги я последваха. Тримата се скриха зад музея.
– Какво ще правим сега? – Георги зададе въпроса, който Мая се боеше да повдигне.
– Имам идея – рече Лили – ще отида във Фейландия.
– Не – каза Георги – отиваме заедно.
– И дума да не става! Знаете ли колко е опасно. Трябва да минете през Забранената гора, а там гъмжи от чудовища.
– Ще отидем и без теб, така че…
– Добре, убедихте ме. А и трябва някой да ти пази гърба. Георги ще вземе да се блъсне в някое дърво.
Момчето стана наперено и каза :
– Следвайте ме. – После се обърна и се озова лице в лице с едно дърво.
– Ето, казах ти – рече Мая, а Лили се засмя.
Така тримата приятели навлязоха в гората. Вървяха известно време и стигнаха до една поляна. Там се бе излегнало голямо десетметрово двуглаво чудовище и хъркаше толкова силно, че чак земята се тресеше. Те забравиха мисията и тръгнаха да бягат, но Лили настъпи една пръчка и чудовището се събуди. То хвана Мая в едната си ръка, а Георги в другата и ги вдигна да ги изяде. Тогава Лили се ядоса. Чудовището първо спираше нейната операция, второ и препречваше пътя, но никой не заплашваше нейните приятели. НИКОЙ. Тя полетя и ритна чудовището по единия нос, а после го ритна и по другия. То изрева от болка, изпусна Мая и Георги и избяга. За съжаление обаче Мая беше паднала лошо на крака си и май го беше навехнала.
– Оставете ме тук – каза тя – само ще ви забавя.
– Никога – казаха Лили и Георги едновременно, подхванаха я и й помогнаха да ходи.
Не след дълго те стигнаха Фейландия. Бяха целите мръсни и окаляни. Щяха да се набият на очи, ако влязат така в града. Лили забеляза една къща, чиито вход беше отзад и можеха да влязат без проблем. Изведнъж пред очите й изплува смътен спомен как си играе в двора на тази къща, но той бързо отлетя. Въпреки това тя усети, че са стигнали крайната си дестинация : къщата на майка й.
– Тук – каза тя и тримата се насочиха натам.
Лили позвъни на звънеца и вратата се отвори. Пред тях излезе жена с тъмна кафява коса и синьо-зеленикави очи точно като тези на Лили.
– Мамо? – плахо попита Лили.
– Лили, това ти ли си?
– Да – рече Лили и прегърна майка си.
– Мислех, че с баща ти сте загинали в гората, когато феите ви изгониха.
– Ние оцеляхме и сега живеем в Хороландия. Ела да живееш с нас. Какво ще кажеш?
– Да!
Лили и майка и хванаха за ръце Георги и Мая и отлетяха заедно до къщата на Лили. Баща й бе много щастлив, когато ги видя да се приземяват. Последваха прегръдки и целувки.
Въпреки, че операция „Коледна тайна” не мина успешно, това бе най-хубавата Коледа на Лили, защото семейството и се събра отново.

Владимира Фердинандова, 6б

Comments are closed.

Абонамент за Вестник „26-то ДНЕС“ чрез имейл

Въведете имейл:

септември 2020
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930